Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2019 12:34 - Вкъщи!
Автор: kolchakova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 140 Коментари: 0 Гласове:
4



image

Изморих се от съвременна западноевропейска класика, изморих се от общочовешки философии и социологии, страстно, бързо ми се дощя "да си дойда вкъщи". И зарязах една мноого дебела тухла за Лорънс Арабски. Тъй и тъй, докато я четях, очите ми бяха все във великолепната корица на "Нова земя", за която корица ще спомена пак след малко. Да, разбира се, щеше да е отлично първо да си бях препрочела "Под игото", но нямах търпение. Просто бях в нещо като абстиненция.

Редно е да кажа, че в последните четиридесетина години не съм чела Вазов, с изключение на някои спорадично изскочили стихотворения. И какво беше опиянението ми, когато видях, че Вазов... Не знам как да го кажа така, че да бъда пределно ясна... Вазов е гений, Вазов е много умен, Вазов има удивително чувство за хумор, Вазов може да бъде бляскаво ироничен и сатиричен. Ще прощавате, че го заявявам така декларативно, но от времето на "Творби и проблеми" много мразя наукообразните конструкции.

В моя личен свят героите от "Под игото" са си там някъде. Вечно живи. Затова наистина преживях тежко новината за смъртта на Юрдан Диамандиев, Марко Иванов, Мичо Бейзадето, Дамянчо Григорът, поп Ставри, Иванчо Йотата (кой - умрял, кой - изгорял, кой- заклан). Като лична драма преживях околоосвобожденските събития в Бяла черква. Инфантилно ли ви се вижда? И аз съм учудена от себе си, обаче е факт - всичките тези герои се оказаха част от мен. Странно живеят художествените образи в света на въображаемото. Накак си реално живеят.

А Иван Боримечката кръстил синовете си Гурко и Скобелев. На Скобелев на галено му вика Скобелчо. Абе да се смееш ли, да плачеш ли. И хич не е неубедително.

А сцената, в която хаджи Смион, Атанас Хамамджиолу и хаджи Евтим се мъчат хем да са в "революцията", хем да се отърват от пушката, е не просто класическа. Тя е брилянтна. Тя е нашето огледало и обяснява всичко. Когато спре смехът.

А главите за съединението, за Захари Стоянов... Да припомня, че Симеон Радев и Иван Хаджийски пишат доста по-късно. Великолепно е.

И в цялото това приключенско-наивно-мъдро-смешно-тъжно... удоволствие да не забравяме неописуемата наслада от формАта на книгата и топлата й, кадифена корица. Това е абсолютното доказателство за преимуществото на хартиената книга над електронния четец.

Бях си вкъщи. 


Тагове:   Вазов,   Нова Земя,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1333625
Постинги: 431
Коментари: 1038
Гласове: 1392
Архив
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930