При по-напрегнати жизнени обстоятелства или просто при по-особени етнически такива Вирго (V:RGO) би могъл да ми е внук.

Защо една баба ще слуша трап?

Всъщност, искам да разстроя детето, че трапът е по-стар от него и че това, дето го пее, не е баш трап. За мой много голям късмет. Но няма да обсъждаме музикалните жанрове. Просто казвам, че не слушам трап, а слушам Вирго. Най-внимателно и с голямо наслаждение, въпреки съпротивата ми към част от лексиката, но с възторг към поетичната му техника. Която отново не ми е тема тук, но все пак няма да се въздържа да спомена, че не знам в нашата поезия да има такъв майстор на

·           сложните ритми

·           дълбоките рими

·           дактилните рими

·           анжамбманите

·           неочакваните рими с различни части на речта, с думи от различни езици, с жаргонни думи,

·           рими по звучането, в т.ч. диалектното, на думите.

Няма да продължавам, ще оставя анализите на някой студент по българска филология – дано се откъсне от предъвкването на Ботев (където също могат да се кажат и нови неща, но кой? кой да ги каже?).

Един пример:

..................мисля и сега

..................щот е истина

..................да не ѝзстина

..................а ме виж сега

..................гради стена

..................пречистена

..................тая сѝстема

..................тя е лѝшена

Характерно е хип-хопът, рапът, трапът да си местят ударенията според ритъма на песента, така че и това виждаме тук.

Или:

Peekaboo,

виж ма ху`у,

мислеха че всичко е свърши`у

Или:

заедно със мъжъ ѝ,
.........
Телефона ми звъня и за money

Добре, спирам. Просто казвам, че това е ЗВУЧАЩА поезия.

А като съдържение търпи развитие. Все пак детето пише само от 6 години, а сега е на 23.

Да говорим за мьекането.

Първо да цитираме автора: „Ши мьеками коло си искъми, тъй е пу края ни“.

„Краят“ му е Бургас, е, не точно Бургас, но комплекс „Славейков“ :) и това особено размеква сърцето ми.

Слушам аз песента „До-ре-ми“ и застивам от припева (не пиша с фонетични транскрипции за улесняване на възприемането):

На грешно място търсите отговори,

не навънка, а вътре в теб погледни.

И не е вярно, че сичкото е за пари,

П"тай ги ко" им трява, ни съ харчии.

 Това чувам: „П"тай ги ко" им трява, ни съ харчии“ Двете „ии“ в края са поради цялата нота.

И оставам без дъх.

Откъде едно двайсетгодишно дете може да знае това? Добре, първите три реда са банални, особено за една баба. Обаче четвъртият? „Питай ги какво им трябва, не се харчи“.

Откъде знае за тези социални нули, които се доказват с щедрост и понеже техният собствен свят е ограничен само до парите и лукса, смятат, че като дават на другите тази единствена ценност, парите, ги правят щастливи (и ги държат благодарни). Тези отровни социални нули, които не подозират за добрата дума, за човещината в отношенията, за съпричастността, за насладата от тихото „къкрене“ на простички битови теми, този нежен топъл танц на душите... Та откъде Вирго знае за тези недоклатени нарциси, които вярват, че са щедри, а всъщност са перфекционисти, за които е мега важно да спечелят благоговението на околните, понеже така си представят своята идеалност, и са готови да плащат за това с парите, които иначе крайно ценят?

И защото не само мьекането (стигащо до палатализация на ж, ч и ш) и определени артикулационни особености (не говорен дефект, а просто неправилно артикулиране при пеенето), а най вече купищата непознати английски думи ме накараха да отворя текста в интернет.

И КАКВО ДА ВИДЯ?

На грешно място търсите отговори,

не навънка, а вътре в теб погледни.

И не е вярно, че всичкото е за пари -

питай ги ко им трябва, не са хартии.

Светът ми рухна. Цял един лирически герой си отиде. Отиде си и саркастичното отношение на автора към него. Отиде си и шансът до повече хора да стигне едно прозрение.

Вирго, баба, изпей го правилно!