Да започна отдалече, да създам един вид контекст.

Приключих темата с Камен Донев в мига, по-точно в минутите, докато го гледах как си драпа чатала, разкрачен на самия аван на авансцената. Целеше да покаже, че героят му е прост. Публиката виеше от възторг, а той се въодушевяваше и се драпаше и се въодушевяваше и се драпаше и се драпаше и публиката виеше... И той забрави, че не е героя си и се задрапа още по въодушевяващо. Щото на публиката не и стигаше един миг, за да разбере за простотията на героя. Тя направо пет пари не даваше за тази простотия. На нея в този момент Камен Донев и биеше чекии.

Тъй.

После приключих с Морфов. По-бавно. Първо изтърпях „Хъшове“ с тяхната абсолютно осезаема воня на джибри, с техните крясъци и оскотялост, които трябваше да ми говорят едни неща, но ми говореха съвсем други. Нейсе. Демократична съм. Отидох в един момент на „НъРъБъ“ („На ръба“). Въпреки „оригиналното“ заглавие. Изтърпях крясъците, отново в не малка степен пиянски, щурането, мятането, дивотиите, изтърпях да ме плюят (фигуративно), да ме наричат боклук (буквално)... Изтърпях, защото нямаше как да изляза. И приключих с Морфов.

А сега отидох на „Уроците на Блага“. Защото е българското предложение за „Оскар, защото има две статуетки „Кристален глобус“ от Карлови Вари, 7 отличия от фестивал "Златна роза" във Варна и вероятно други отличия. Защото участват добри актьори.

Чудя се как да бъда по-кратка.

Ако сте ОК с Камен Донев, „Хъшове“ и „На ръба“, идете и го гледайте. Няма да ви нарекат в очите „боклуци“. Ще ви крещят истерично, че всичко е заради тъпата панелка и категоричния отказ от подобна посмъртна тъпа панелка в лицето на урновата ниша. Ще ви крещят, щото да не би да не го разберете, ако е по-тихо казано. Аз ще река: аман от заиграванията на бъдещи световни киновеличия, бъдещи нобелови литературни лауреати и почти актуални класици на съвременната българска литература с наследството на комунизма. Стига ни занимавахте с него. Това не е продуктивно. Това е безпътица.

Връщам се на филма.

Не. Не искам да се връщам на него. Направо ще заявя: това е най-злият филм, който някога съм гледала. Той покри залата с черно зло. Той пося омраза.

Пося я с нескопосания си, нелогичен, но злобен сюжет, с ненавистта си към героите, към всички до един, с ненавистта си към зрителите, с изтърканите похвати и плоските си символи, като се почне от "значещото" име на главната героиня.

Ако много не ви обичам,  ще ви съобщя и как свършва, за да ви убедя в казаното. Но нека бъда по-добра от създателите на тази отрова.

Преди началото на филма имаше нещо, мислено като откриване на „Киноманията“ – дълбоко лишено от каквито и да било качества, приписвани на едно откриване на някакво събитие. Няма да го коментирам. В края му обявиха, че след филма ще поканят всички участници в създаването му на сцената, затова ги молят да се запътят към нея още докато текат финалните надписи.

А финалните надписи текоха дълго. Много дълго. Достатъчно дълго, за да се опразни половината зала 1 на НДК. Къмто 2000 човека не поискаха да видят създателите на шедьовъра. Аз не исках да гледам и самия шедьовър, напъвах да си тръгна още от втората минута, но бях барикадирана от двете страни. Сега също не си тръгнах. Вече нямаше значение. И чух с ушите си как Командарев изчете по списък всички имена, които и без друго течаха на екрана: целия технически персонал, може би без хигиенистите, към стотина души, част от които не присъстваха в залата, защото били на снимки в различни краища на планетата. Смятайте, че в този момент някъде по света и у нас се снимат филми, в които участват поне 50 българи, 50 представители на най-изродското сатанинско племе. Освен ако не приемем, че изродите са само в Шумен, където е сниман филмът, а не въобще в България.

Чудя се международните наградители за какво са наградили филма? Какво разумно, светло, вечно носи той? Какво изкуство е? Или западняците примират от кеф, като ни гледат как се самораздираме? Или някак успяват да разделят съдържанието от актьорското майсторство? Аз не мога. Има една граница, която не бива да се прекрачва дори в името на връщането на сцената.

Накрая излязоха актьорите, а последен се качи Герасим Георгиев. Излезе като в шоу-помиите, които води. Заливаше се от смях, превиваше се, кланяше се като шут. Ще издам, че във филма играе водещ изверг.

Един изродски филм в пошла рамка.

Вие си преценяте.