По принцип знам, че имам пророчески наченки. Обикновено ми казват, че нещо не се сбъдвало, а ставало, защото съм била казала, че ще стане. Не че съм го предрекла, а съм го предизвикала. Не е така. Предрекла съм го, защото съм умна. Примерно знам, че ако бутна пълна стъклена чаша от ръба на масата, тя ще падне, ще се разсипе и е много вероятно да се счупи. Предричам го, ама ми викат, че съм го предизвикала.

Но сега усещането ми, че между филма, който ми прожектираха в четвъртък вечер и ставащото около стадион „Васил Левски” има нещо много общо, се оправда в съвсем неочаквана плоскост. С което доброволно признавам, че съм много смътна пророчица.

Оказа се, че докато вън гневни ентусиасти си трошат костите и палят като френски негри, пардон: афроевропейци, кофите за боклук, министърът на вътрешните работи бил с мен в зала №1 на НДК. С мен или без мен това не било редно според част от политиците. Това не било нередно според самия министър, защото той бил политическо лице и нямал работа в „тампонирането” на тълпите. Просто чух някъде по телевизора тази дума от един ръководен полицай и много исках да я използвам, дано да е уместно. Много хубаво ги били тампонирали, каза служителят.

Не знам редно ли е или не е редно, но искам да провъзглася, че всички дилеми относно правото на съществуване на тази гнусна и нагла обида са разрешени! Министърът го каза:

ТОВА Е ФИЛМ ЗА ТЕЛЕФОННИТЕ ИЗМАМНИЦИ!!!

Тоест това е една просветна листовка. От тези, дето, както видяхме и във „филма”, раздават на пенсионерите. Неграмотна, отвратителна, нелепа, некадърно направена, но ЛИСТОВКА! ПРОСТА ЛИСТОВКА. МНОГО ПРОСТА.

Сега ще цитирам дословно министъра от неговата защитна пресконференция. Текстът беше прочетен, повтарям : прочетен!, не като оправдание, а като назидание, всяка дума – изсичана пред ушите ни от гранит. Представяйте си тежка удивителна след всяка дума. Понеже не смятам да го коментирам, ще оставям паузи вместо саркастичните си бележки и яден вой:

Хиляди служители на Министерството на вътрешните работи си свършиха работата. Ако аз подам оставка, това означава да ги предам.

Не съм бил нито на кръчма, нито на дискотека. Тук ясно искам да заявя. Министерството на вътрешните работи е коснултант на

филм за телефонни измами,

който съвсем скоро ще тръгне по кината. Това е един изключително сериозен проблем за българското общество, с който се борим и считам за важен.

Присъствието ми там беше в работен порядък,

а не за да се забавлявам. Освен ако някой не смята проблема с телефонните измами за забавен.

Не съм бил с изключен телефон. Повтарям: бях в непрекъсната комуникация с главния секретар на Министерството на вътрешните работи и с директора на Столичната дирекция на вътрешните работи.

Тъй, всички институции се произнасяха с пълните си названия, като на тържествена заря-проверка, за да ни стане съвсем съвестно.

Аз бях в залата и не забелязах петно от възмутени зрители около човек-мултитаскър, който непрекъснато говори по телефона, като при това не спира да контролира съдържанието на филма. Какво е свършил по отношение на вандалите отвън видяхме, а най-лошото е, че го видяха по болниците, ама ние пари за здравеопазване имаме бол.

И е време сега да кажа какво е скопосал може би относно филма за телефонните измами. Това е и отговорът ми към Красимира Георгиева, която се чуди как бил свършил филмът (милата не иска да приеме, че най отровната храчка получихме точно с този не-до-финал).

И понеже е време за признания, признавам си, че хипотезата не е моя, а на брат ми.

Министърът е измислял разбираем финал. Като за листовка.