Прочетен: 7881 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 13.11.2014 11:52
Бих могла да напиша осем (в съответствие с броя на дните) поста, състоящи се само от:
благодаря БЛАГОДАРЯ благодаря БЛАГОДАРЯ...
но тогава няма да стане ясно на кого и за какво благодаря.
Благодаря на Росица и Петър за това, че ми дадоха възможност да погледна Германия поне мъничко "отвътре", откъм малките й градове и откъм големите й замъци. Без кола и хора, познаващи района около Бодензее, самоотвержени хора, които да ми подарят времето си, щях да кръстосвам Мюнхен. За какво ми е да кръстосвам Мюнхен, когато съществуват Линдау, Меерсбург, Улм, немските перфектни пътища и... с извинение... Нойшванщайн…
Да не се повтарям за кошмарите ми преди полетите. Но все пак някои наблюдения:
Двайсет минути след излитане, абсолютно независимо от краткостта на полета, на преобладаващата част от пътниците им се допикава. Не съм забелязала къде са тоалетните на софийското летище, но не може да няма. А за виенското и за мюнхенското съм сигурна. Обаче повечето бъбреци някак си полудяват и веднага след като изгасне знакът „затегнете коланите“, започва тяхното (на коланите) бясно разкопчаване и надпревара към тоалетната.
Авиокомпаниите очевидно обедняват. Тъй като не пътувам често със самолет промяната в грамажа на храната ми се вижда рязка. Не че съм ненаяла се, но ми се вижда доста обидно за Австрийските авиолинии и за Луфтханза да ми предлагат това:
което освен че е 20 грама
се състои предимно от сол. Горките авиокомпании.
Пилотът в самолета за Мюнхен беше веселяк и това си личеше още от излитането по фриволните махове, които правеше с крилата. Над Мюнхен осветлението изгасна и самолетът започна да лети ту на едната, ту на другата си кълка. Това било „юберрашунг“ от страна на екипажа. Изненада, демек. Да ни покажели нощен Мюнхен. Е, добре ни изненадаха. След виковете някъде от предната част на салона включиха осветлението, изправиха самолета и така вече можех да обърна внимание на наистина много красивите светлини под нас. В далечината се виждаха и фойерверки.
Тоя щурак кацна също толкова веселяшки, колкото и летеше, но разгеле – размина се.
Както казах, пътищата в Германия са превъзходни. Знаците са направени от нещо, което лови и най-слабата светлина и я отразява като прожектор, така че двестата километра от Мюнхен до Вайнгартен в полунощ ги преодолях неусетно. Вероятно понеже не шофирах. Но и като пътник е мъчително да се взираш в непрогледна тъмнина, както нееднократно ми се е случвало в едни други земи.
За загрявка на следващия ден започнахме с Бодензее и Линдау.
Оставам с впечатлението, че югоизточната част около езерото е изцяло заета с това да произвежда ябълки.
За първи път виждам такива ябълкови градини.
Приличат на лозя от бонзаи. Дръвчетата са почти едно до друго, мънички, често покрити с мрежи срещу градушки.
Отрупани с плод. Даже тези, които приличат на проскубани пилета, имат цели китки ябълки в това число по върховете си.
Иначе в Германия пектин няма. Затова пък има ябълково вино с неопределен вкус.
За да не пускам втори път снимката, да обясня какъв е този жетон на преден план.
Купуваш си наливната бира (или както е в случая – Most) и вместо колкото там струва, даваш две евро повече, срещу които получаваш този жетон. Като върнеш чашата и жетона – връщат ти двете евра. Повече по темата за амбалажа и боклука – на по-подходящо място.
Овощарството е един от отраслите, от които живее регионът. Видях и много хмел, в случая - колци за хмел:
Колците са наклонени, защото съм снимала в движение.
Пътем отбелязвам, че пред тази къща расте банан:
Но това едва ли им е водещо производство.
Друг основен отрасъл – не е странно – е туризмът. Третият – за нас е странно – е индустрията.
Та да се върнем на Линдау. Намира се на около 50 км. от Вайнгартен, където не толкова живяхме, колкото нощувахме.
Предполагам, че това му е „представителната“ снимка.
Тази я взех от един пътеводител, защото много по-ясно показва какво искам да кажа.
Когато ние бяхме там, жегата беше повече от лятна и Алпите не участваха в очарованието.
По пристанището:
Това е кулата, на която не се качих. На знам защо.
Този покрив бие на виенския Щефансдом:
Този по принцип стои така:
Но му се полага пуш-пауза:
И тази плитка през прозореца е очарователна.
Жизнерадостен диригент:
Колкото и вода да гледам, все ще ми е малко.
И се къпят.
Тези идвали по 270 000 годишно, привлечени от мидите.
Линдау е възникнал преди 12 века на остров в Бодензее. По-скоро на три острова. Каналите между тях са засипани по-късно. Първо имало – естествено! - рибарско селище. Към осемстотната година някакъв граф се спасил там от буря и за благодарност издигнал католически манастир. След два-три века преместили на острова и пазара – от съображения за сигурност. И се почнало едно строене и богатеене. Така се замогнал градът, че през 13 век станал имперски, което е нещо като свободен град, който прескача князете и се подчинява директно на императора на Римската империя. Това по някакви техни си средновековни причини е било много изгодно.Богатите винаги правят каквото си искат. Говори се и за някаква фалшива грамота от ХІ. век, която обявява свободите на манастира и за чиято истинност се сетили да спорят чак през седемнайсти век. Манастирът много драпал да управлява града. Съответният крал с патрициите и „първата“ класа некак си не били съгласни нито с това, нито помежду си. Трябва да прибавим и някакъв Spital (болница), който произлиза от католическия манастир, но се отделя и разраства през вековете не само като имущество и влияние, но дори си сменя и религията. Е променило ли се е нещо в това човечество?
През цялото време да не забравяме, че говорим за едно мъничко градче на островче с площ от 0,68 кмІ – около 400 домакинства.
Още през средновековието островът е бил свързан със сушата чрез мост, който сигурно е бил поне 150 м. дълъг (снимката пак е от пътеводителя - няма как да хвръкна, за да го снимам). Самият остров е бил разширяван чрез насипване на земя, а сега има железопътен насип и шосеен мост. Чудя се, за какво ти е да идеш да живееш на остров и да го направиш полуостров. Този въпрос пред Несебър не стои.
Един пожар в началото на осемнайсти век изгаря всичко около пазара и води до впечатляващи строежи, при които барокът много е спечелил.
Ето малко къщи:
Има и малки странни къщички:
Има поучителни/поучаващи къщи:
"Съгласието прави малките неща големи" "Раздорът погубва големите неща"
Предполагам - и малките.
Няма начин да не се забележи старият Ратхауз (започнат 1422 г):
Да съобщя, че част от снимките в този и следващите постове са на Росица и Петър.
Това е откъм "гърба"
Историята за благодатната роля на пожарите се повтаря в доста градове. Не се повтаря обаче историята с не-разрушаването на Линдау през втората световна война. Бил е национал-социалистически град, но го обявяват за град на Международния Червен кръст. И оцелява.
Въобще Линдау ми прилича на някакъв заложник на много игриви ръце. В самото начало на деветнайсти век го получил като обезщетение за загубени земи по Рейн (заедно с манастира) някой си княз Карл Август (за мен е „някой си“, за тях може да е „някой“, понеже бил брат на предпоследната абатиса на манастира и син на баварския курфюрст), който почти веднага го менкал с австрийците за имоти в Унгария. Сладур! Австрийците обаче една-две години след това били победени от Наполеон и дали Линдау на неговите съюзници баварците. Ако ме попитат, непременно ще им кажа, че това развитие на нещата ми се вижда много положително за града. Не че имам нещо против Австрия.
Както вече казах, градът е основан около католически женски манастир, обаче в началото на 16 в. приема евангелската вяра. И сега двете църкви (за първи път строени през ХІІ век) - католическата Mьnster Unserer Lieben Frau (вдясно, построена отново след пожара в средата на осемнайсти век) и евангелската "Св. Стефан" (разширена малко по-късно) са една до друга, все едно че не са се мъчили да си извадят очите векове наред.
Ще продължавам да повтарям за какво малко селище става дума. Всеки път, когато вляза в католическа църква или катедрала:
Винаги има орган:
Както каза брат ми в края на пътуването ни: "Никога в живота си не съм виждал толкова много църкви." Него църквите никак не го привличат. А особено няма какво да го привлече в евангелистките.
Това е рококо.
Но да обърнем внимание на прагматичните неща вътре.
Облегалките се въртят, за да може да се гледа службата
или да се слуша орган, който е в срещуположния край.
Като сме на тема "орган", да покажа и този, който стоеше отстрани.
Това е някакъв рядък вид орган - Pfeifenorgel.
И можеше на него да сложат бележка на лист, откъснат от тетрадка, желателно със спирала, на която да пише с химикалка "НЕ ПИПАЙ!"
Обаче те написали друга:
"Уважаеми гости, може би никога не сте имали възможността да видите отблизо . Но моля да не пипате тръбите - това води до корозионни щети.
Ако Ви е интересно да видите големия орган, Ви каня сърдечно след неделната служба да се качите в галерията - ще ви разкажа с удоволствие за инструмента.
Ваш кантор Луц Нолерт".
Иначе пейките по църквите са крайно неудобни - стимулират абсолютно изправен седеж, от който скоро всичко започва да боли. При молитва това може и да е преследвана цел, но църквите в Германия са и културни средища:
Плаката бих го превела като "Тука вътре има КУЛТУРА!"
Та пейките са неудобни, но топли:
(отдолу има реотани)
Има и по-привилегировани седалки.
Но не се въртят.
Във всички църкви има на разположение молитвеници:
Да походим малко по улиците.
Пак вода:
Забелязах там някаква мания по дребните неща:
Определено трябва да е мания, за да дава някой такива пари за неща с размерите на напръстник:
Съществуването на това ми се струва по-оправдано:
Все още има къде да си вържем конете:
Това само ме подсмихва:
Но това направо не ми харесва:
Малко да оправим "вкуса":
А сега награда за търпеливите читатели-шофьори.
Знаете ли какво значи това:
Жилищна зона. Тя какво ви бърка, когато си търсите място за паркиране? За информация - това е чл.62 от нашия Закон за движение по пътищата. И третата му точка гласи, че паркирането е разрешено само на специално обозначените за целта места. Това знание, както и знанието, че същото важи и в Германия (Verkehrsberuhigter Bereich), ни струва 10 евро. Абе трябва да се знае целия закон, нищо, че в БГ такива зони аз поне не съм срещала. В немско са под път и над път.
Очаквам нови срещи...
От друга страна, четох съвсем наскоро в тяхната преса, че с около 45 % са на последно място по собственост на жилища измежду не знам си колко си европейски страни. Сега проверих в нета - между 41 и 45 % притежават собствено жилище (статистиките са от последните две години). Отделно че на всеки германец се падат по 45 квадратни метра собствена или наета жилищна площ. И тия лозя, градини, полета и ливади, дето са се ширнали там и са така добре обработени, все трябва да са на някого. На някого, който иска да ги обработва. Мисля, че само ще ни е от полза, ако емигрират насам. И месото им е от месо.
http://www.welt.de/finanzen/immobilien/article13923814/Jeder-Deutsche-bewohnt-45-Quadratmeter.html
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69