Прочетен: 4995 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2014 13:08
Фридрихсхафен. Най-после един град, който не помни каменната ера! Възниква през 1811 г при сливането на две други селища и получава името на първия вюртембергски крал Фридрих Първи. Бил му е лятна резиденция. Градът се развива изцяло под знака на граф Цепелин, който ситуира тук производството на дирижаблите си и така поставя началото на индустриализацията.
Обаче да започнем направо със стълбите, макар че какво са стотина стъпала за нас?
Подозирам, че това приложение на катинара е надхвърлило вече многократно случаите на изначалното му предназначение.
Да се повъртим малко по най-горната площадка.
Както вече имах повод да кажа - любими щефандомски покриви:
Не се вижда добре, но водораслите във водата растат като дървета. Май въобще не се вижда.
И да уважим най-после граф Цепелин.
Граф Цепелин, свързаните с него музеи и паметници ме преследваха в Меерсбург (не разбрах защо), в Констанц (където е роден) и сега във Фридрихсхафен. Графът е живял почти осемдесет години и е имал толкова изпълнен със събития живот, че човек с право може да му се възхити. На млади години се е оказал дори в Северна Америка, където е имал аудиенция при самия Линкълн. Всъщност, не знам дали тогава е било толкова трудно да се видиш с Линкълн, колкото сега с Обама. Участвал е като наблюдател в тяхната гражданска война. Което пък не знам дали е баш участие. Във всеки случай там за първи път вижда употребата на балони за военни цели и дори лети с балон. Необяснимо защо това много му харесало, а особено го впечатлили (обяснимо защо) зависимостта на балона от въздушните течения и неговата неуправляемост. Балони са се използвали и във френско-немската война, предимно от французите и у граф Цепелин започва да зрее идеята за създаването на управляем балон. Това става десетина години след като се е върнал от Америка, а след още десетина (ама не се отказва!) пише на краля паметна записка за необходимостта от съдаването на управляеми балони. При положение, че е живял толкова дълго – разполагал е с достатъчно време. От друга страна – той откъде да знае, че го чака дълъг живот при толкова войни, в които е участвал? Чак след пенсионирането си посвещава цялото си време на дирижаблите при това с такава страст, че към 1895 вече е известен сред народа като „глупакът от Бодензее“. По улиците му се присмиват. Той обаче търси един милион марки, за да построи дирижабъла. Кралят му отпуска… шест хиляди. От приятели и организации събира още едва сто хиляди. Въпреки това граф Цепелин твърди: „Никой не иска да застане зад мен, защото никой не се осмелява да скочи в тъмното. Но моята цел е ясна и моите изчисления са правилни“. Това засилва подигравките на здравомислещата немска общественост, а кайзер Вилхелм ІІ нарича графа най-големия глупак на Южна Германия. (На тоя кайзер ще му видя нарисуваната физиономия на следващия ден).
Първият цепелин излита над Бодензее през 1900 и остава във въздуха само 18 минути. Вторият (1906) бива разкъсан от буря. Едва четвъртият, който излита през 1908, дава надежди. Трябвало да се задържи 24 часа във въздуха, за да го поръча правителството като военното транспортно средство. Но една буря в края на краищата го запалва. И какво става сега с тайнствената немска душа? Изненада! Немците, виждайки, че цепелините стават все по-успешни ( а не от необяснима доброта), се изпълват със съчувствие и въодушевление и събират шест милиона марки за „бедния граф“. Ура! През 1915 бомбите над Лондон и Париж падат от цепелини. Колко хубаво!
Междувременно заработва създаденият по инициатива на Цепелин от Фридрих Майбах (същия онзи!) завод за мотори за въздухоплаването. Заради цепелините се изгражда и фабрика за зъбни колела, която внедрява разни подходящи изобретения. Индустрията се разраства, особено по време на Първата световна война. Какво хубаво нещо е войната! Е, може и да не е хубаво, но е полезно! Във всеки случай – Първата световна. Защото през Втората световна така добре развитият в индустриално отношение град бил практически напълно разрушен от съюзническите сили – много оръжие произвеждал, в това число и самолети (Dornier-Werke Gmb). Между другото, във фабриките работили и концлагеристи от Дахау.Как да не го сринеш! Но това е друга тема.
Цепелините навлезли и в цивилния транспорт (а Майбах произвежда през 1922 първия си автомобил). Превозвали (цепелините) десетки хиляди пътници. През 1927 (десет години след смъртта на графа) „LZ-127 Граф Цепелин“ обикаля света и участва в изследователска експедиция в Арктика. „LZ-129 Хинденбург“ бил много луксозен. Имал си трапезария, пиано и… свастика. Да, и салон за пушене, който вероятно няма нищо общо с факта, че през 1937 избухнал в пламъци, при което загинали 39 пътници. Така след 119 цепелина историята рязко секнала. Чак през 1997 строителството било възстановено. Да живее туристическата индустрия! Един цепелин струва около седем милиона евро и разхожда желаещите с около 60 километра в час. Което и се вижда на горните снимки.
Това пък е цепелин-пързалка:
Но да не забравяме, че още съм на пристанището:
Тази атракция така и не я разбирам.
От всичките си снимки намирам всъщност за гордост да покажа само тези с врабците. Е, това не са улмски врабци, ама са сладури:
Пипнах Бодензее в Констанц, но с доказателство разполагам само от тук:
Имам чувството, че щом лебедът стъпи на сушата - вратът му моментално се огъва.
Дупета:
Слънце:
Тези къщи много ми приличат по боята си на латиноамерикански.
А сега малко скулптури от фонтана пред кметството.
Тези рибо-зайци вече ги познаваме от Констанц.И авторите на фонтана познаваме от там: Барбара и Гернот Румпф.
Рибо-чичко:
Рибо-рибка:
И мишките ги познаваме от Констанц.
Разполагаме с достатъчно информация, за да разберем основните фигури, освен, че едно от селищата, вляло се във Фридрихсхафен, се е казвало Буххорн. Ще рече - буков рог. Това му е бил гербът:
А това е гербът на сегашния град:
И сега вече е ясно, че това в центъра на фонтана е бук:
А това е рог и е ясно защо е пълен с машинарии:
Само дето всъщност "хорн" в случая означава не това, което е изобразено на гербовете, а издадена суша (в нашия случай - в езерото). Вероятно е била обрасла с букове. Тоест не "рог", а "нос". И на този нос се е намирало селището. Изобразяването на ловджийския рог вместо вдаден във водата нос смътно ми напомня нещо, което съм чувала за йероглифите.
Обичам рози:
Витрина:
Тази снимка може да спечели конкурс за неудачност. Всъщност това е паркинг и исках да снимам колите вътре.
Така се плаща паркинга.
Това е асансьорът. Много е удобно да се запомня на кое ниво е паркирана колата, освен ако не искате да се возите многократно с асансьора.
След Фридрихсхафен отидохме в Байенфурт.
За да видим църквата. Очевидно това беше ден за новосъздадени неща. В смисъл, че тази църква е започната само 40 години преди да се родя. Направо ми е наборче, погледнато от перспективата на всички останали.
Ако имате невроза и тя се проявява в броене на стъпала, сега е моментът да забележите,че тези тук са седем. На мен ми стига, че са стъпала.
Вътре беше много тъмно. Някаква жена шеташе при олтара, после изчезна и стана съвсем тъмно. Заподозрях я в негостоприемство.
Обаче видях това:
Пускаш едно евро и получаваш осем минути светлина.
Светлината все пак не беше достатъчна, затова ще използвам снимка от пътеводител:
Възнесението на Богородица е очевидно. И стъпалата пак са седем. Ако освен неврозата имате и интерес към тайните значения на числата, отваря ви се широко поле за размисъл.
Църквата има готически намеци,
но е експресионистична. И построяването й е станало възможно заради използването на железобетон.
Синият цвят е препратка към дрехата на Богородица. Богородица от векове се смята за въплъщение на Църквата.
Трябвало е да създаде усещане за пещера. И лампите - кристали са подчинени на тази задача.
Стенописите също са нетрадиционни. Първоначално се чудех какви са тези турци тук, но после разбрах, че са евереи в един стенопис, който по-чувствителните евреи възприемали като антисемитски. Христос бил с европейски правилен нос, разбираш ли, а евреите долу - с криви и грозни носове.
Това го снимах така, за да си забележа, че някои от стенописите са леко стерео.
И си отиваме във Вайнгартен.
Това е скулптура с един плетцлер - главната фигура на големия карнавал преди Сирни заговезни. Плетцлер ми се струва че ще рече нещо като глупак.
Ето един съвременен, с преметнат през врата камшик:
Плетцлерите възникнали в средата на четиринадесети век, когато оцелелите от бубонната чума жители на Вайнгартен, който тогава не се е казвал така, се събрали да танцуват около кметството. Обичаят е дразнел с нещо, защото поне два пъти маскирането и танците са били забранявани - веднъж от кметството, а веднъж дори от краля. Обаче народът протестирал и си върнал правото да се прави на глупак.
Задължителният надпис дали водата става за пиене. И нито една буква не липсва.
Още малко витрини:
На дясното сирене надпис не му трябва, картинката е достатъчна.
Отново повод да покажа как се събира енергия.
От прозореца на асансьора на паркинга:
За финал ни остана базиликата на Вайнгартен, която е само на три века. Естествено, намира се на хълм.
Това е лятна снимка и добре, че я има,
защото ние видяхме базиликата опакована за реконструкция.:
Просто за да си продължа традицията щеотбележа, че в момента селщето има 24 000 жители. Едва ли преди три века, когато е строена базиликата, са били повече.
Само да поставя една бегла загадка: нещо да ви липсва тук:
Ето и от другата страна:
Липсва стълбата. Тя е в колоната. Великолепно. Не се сетих да мина отзад и да потърся вратата.
Ето я тази удивителна барокова рееща се катедрата отдолу (от интернет)
Абе - красота!
Започна служба. На колоните вляво и вдясно светнаха някакви цифри:
Това били страници и номера на псалмите, които изпълняваха участниците.
А това е реликварият със светата кръв - най-важното нещо в базиликата.
Кофти смърт. Да паднеш отвисоко и да си целият в паяжини.
Някои снимки този ден много ми се получаваха.
А тази е от сутринта, но ми се дощя да я сложа тук.
СЛЕД ГАЛА - ОБЯД ДНЕС, МАЛКО ПОЧИВКА. ПЪ...
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Аз лично скромно си се гордея с постовете за Чили ;)
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata