Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2014 15:42 - По стълбите на немското величие - 8
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 3719 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 27.01.2014 13:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 14.09.2013 - Замъкът на Хоенцолерните до Хехинген.

Последната ни цел в това пътуване.

image

За справка - Хоенцолерните са пруската кралска династия. А сградата ще наричам ту крепост, ту замък, ту дворец - защото не ми е ясно какво е точно. Във всеки случай все още принадлежи на Хоенцолерните.

Хоенцолерн се подвизава в Интернет с доста снимки. Някои - прозаични.
image
Други  от "интересна перспектива":
image

А трети - резултат на всякакви художествени упражнения:
image

image

Но нашите снимки си ме радват най-много.
image
Първо, защото от тази перспектива срещнах само една-две снимки, а това е единственото място, откъдето замъкът изглежда толкова сталагмитно. А второ и трето - защото са правени с телефон от движеща се кола. Браво на телефона! Самсунг, прочее.
image

До двореца с кола не може да се отиде. Спира се на паркинг и после се върви пеш. Или с автобус. Предвид на хладното и прокапващо време и особено предвид на абсолютно изчерпаните ми катерачески сили най-категорично се насочих към автобусите. Пътуването трае десетина минути, а пътят бил направен специално да се вие така, че от крепостта винаги да могат да стрелят по неприятеля в гръб.
Интересно е сандъчето с лентите с билети в автобуса. А това черното, апаратоподобното до него не е никакъв автомат, ами "стойка" за монети.
                                               
image
Технически век, нема що!
image
Ето ми го и билетчето:
image
А ето го и билетът за замъка (може да се купи или на паркинга при автобусите долу или горе от входа):
image

Като се има предвид, че в залите снимането е забранено, и че дори снимките в интернет на помещенията са кът, билетът си е ценност.

image

Замъкът се намира на върха на 855 метра високия едноименен хълм. Нищо ново в това, че първата крепост е издигната през 11 в., а през 15 е била разрушена напълно. Винаги съм се чудила какви са тези ентусиасти, които са в състояние да рутят камъни. И имат сили, и не ги мързи. Как се бута крепостна стена, бе, хора? А сигурно са го правили и бързайки. Почти веднага (какво са 25 години?) е построена нова крепост. Следват Вюртемберги, Хабсбурги (колко неочаквано!), австрийци, французи... И всички те полагат усилия към началото на 19 век на хълма пак да има само руини. Сегашният замък е построен от Фридрих Вилхелм ІV. Не лично, разбира се, а от реномирания берлински архитект Фридрих Август Щюлер, който пък е ученик на Карл Фридрих Шинкел. Ако се чудите защо ви ги казвам всичките тези имена, веднага ще ви призная, че сами по себе си те нищо не ми говорят, защото изобщо не съм изкушена от историята и настоящето на архитектурата. Обаче си имам скрита цел и тя рано или късно ще стане явна.

Както се вижда от цитираната снимка с птичия поглед, влизането в Хоенцолерн е свързано с минаването през разни порти,


image

image

image
къси и дълги тунели...
image

image
с бойници
image

и прозорци
image
и въртенето по изкачващи се и спускащи се "детелини".
image

image

image

Така се стига до алеите около замъка.

image

image

 Защитно съоръжение.
image

Духаше много силен вятър:
image

Ето тук илюстрирам колко беше студено и ветровито:

image

Не си представям как се живее в такива ветрове, студове и кули.




image
Дворът на замъка:

image

Сега изглежда пуст, но по празници се пълни със сергии, слага се коледна елха или какъвто е символът на съответния празник. И
 нахлуват празнуващи, които не се ленят да изкачат баира.

Пропуснах да кажа, че още на входа ни посрещна табелка в любимия ми немски императивно-инфинитивен стил:
image
(Кучетата следва да се държат на повод!)
А сега тук в двора - чудна доброжелателност:
image
(Кучешко бистро). Е, едната купичка я нямаше, но ще приемем, че е взета, за да се напълни с нещо вкусно.
Междувременно без особен джангър дойде булка в баровска кола:
image
Особено ми хареса, че докато чакаше да свърши церемонията, шофьорът, възрастен достолепен господин, си четеше вестник. Което тук не се вижда.
image
Надявам се, булката да не ми се разсърди много, че така нали без разрешение и в противовес на законите...
image
Предполагам, че при толкова тежкарски церемонии щастливият безоблачен брак е гарантиран.
Бракосъчетанието се случи в евангелистката Christuskapelle

image

Тук можете да си я завъртите с мишката и да си я разгледате.

А това е намиращата се от другата страна на двора католическа Sankt Michaels-Kapelle.

image
В замъка има и православна капела, която е построена от Луиз Фердинанд, принц на Прусия и за която намерих само загадъчното твърдение, че се намира "под  Christuskapelle" . Църквата е изградена заради жената на принца, руската княгиня Кира, дъщеря на братовчеда на убития от болшевиките руски цар Николай ІІ. Майка й на Кира била Виктория Заксен-Кобург-Гота. Малко роднини се падаме, май. 
Тази лека разходка из родословието може да се смята за подготовка за разкриването на онази скрита цел от по-горе.

Това са крака на членовете на групата, с която правихме обиколката из замъка. Искам да покажа, че някои се приобщават от много малки към световното наследство.


image

Ако трябва, правят го и с чужда помощ. Непознатите също са готови да помагат.
image

Майката взе детето на ръце, а бащата носеше друго, около двегодишно. Когато влязохме в първата зала, тази с родословното дърво, екскурзоводката заключи вратата с хладнокръвните думи, визиращи това малкото: "Тук ще му е особено интересно". Тези думи не ми се сториха много немски хумор. В смисъл, че или не беше хумор, или не беше немски.
И
 така, затворени в тази зала, вирнахме нагоре глави и водени от лазерния лъч на екскурзоводката, започнахме да следим произхода на Хоенцолерните от девети век насам.

image

Нали виждате, колко много кръгчета са. И се почна: Фридрих І това и това. Фирдрих ІІ онова и другото. Предимно ставаше дума за караници и сватби. Таман стигнем до някой Фридрих ІХ и хайде пък се появява някой Фридрих І. Ама не онзи Първи, а друг, от след няколко века.
Ето едно автентично изречение (от интернет): Графовете Фридрих ІХ, наречен Шварцграф и брат му Фридрих, наречен Щрасбургер, основават през 1344 две по-нататъшни собствени родословни линии.
Това не ви ли прилича на онази планета от "Пътеводителя на галактическия стопаджия", кадето всички обитатели се казваха Зем? ("Трябва да кажеш на приятелите си Зем и Зем...")
Само за миг да излезем от залата и да ви покажа статуите на пруските крале по алеята отвън (умишлено не го направих по-горе):


image

image

image

image

image

image

image
Тази е от двора:
image
Ето го постамента малко приближен:
image
Ами само един не е Фридрих.
Та затова ви споменах и архитектите на замъка. 
Е колко време издържа бебето на тази бомбардировка от Фридриховци? Точно до Фридрих Пети. След хленча, който майката се опитваше да успокои, и рева, който не търпеше възражения, родителката изнесе детето навън (като за целта и отключиха вратата). А ние в тишина продължихме да следим бързата справка за многобройните членове на тази фамилия. Сега ми е голяма грижа, че съвременните Хоенцолерновци са изписани почти под тавана на петметровата стена. И
 какво ще се прави по-нататък?..
След което, в следващата зала, ни дадоха да си обуем чехли, които вадехме от огромни кошове.
Тъй като още в началото ни предупредиха, че снимането е забранено, това е единствената ми тайна снимка от залите.

image

Пак краката на групата.
Не ми беше лесно, но издирих фотографии от малкото помещения, които обиколихме:
Графската зала:
image

Екскурзоводката разказваше купища неща, които аз не запомних, а после изобщо не можах да намеря в интернет. Жалко. Обаче основното ми внимание беше привлечено от самата екскурзоводка. Неслучайно споменах, че хуморът й при заключването на вратата не ми прозвуча като немски хумор. Понеже твърдо изказването й не изразяваше някаква увереност. Хумор си беше. И сега, като я слушах, се чудех, тя наистина ли е германка. Имаше мекота в произношението, но аз не съм чак толкова добра, че да различа една австрийка от някоя много ошлайфана рускиня. Немският й беше според мен безупречен. Обаче изпълняваше безпрекословно и последователно едно правило за склонение на прилагателните, което не съществува в нито една немска граматика. В нито една и в нито един свой пункт. И аз усетих силно безпокойство - да не би живият немски език да търпи такива драстични промени точно в тази така чувствителна за изучаващите го област? Или пред мен все пак стои рускиня? Ама няма такава рускиня, която чак пък толкова добре да научи немски, съдейки по рускините, учещи български (макар че познавах една, която говореше съвършено на български). От друга страна съм забелязала, че турците, нашите турци, които едва говорят български и все в един род, перат немски чак и с произношение. Абе много ме озадачи тази екскурзоводка. Исках да се приближа до нея, за да й прочета името на баджа, обаче тя пък се извъди някаква такава с учителски манталитет, непрекъснато изпитваше слушащите я за разни събития от немската история и по-специално за историите на фридриховците. В най-добрия случай оставяше да висят във въздуха недовършени изречения и гледаше изпитателно участниците в обиколката, които се чудехме пък накъде да погледнем. В по-лошите случаи директно отперваше въпрос в междуочието на някой нещастник, дошъл тук не за да бъде изпитван, а за да научи нещо.
Според мен на баджа й пишеше "Ирина". И немска фамилия. Но не мога да се закълна. Обаче като събера хумора и даскалския манталитет, даже и да се абстрахирам от склонението на прилагателните, пак се получава рускиня.

Библиотеката:
image
В Библиотеката има няколко картини, които онагледяват легенди около изграждането и съществуването на замъка. Полагането на първия камък например:

image
На камъка пише:
                        
image
Тук имаше изпитване от страна на екскурзоводката - знаем ли коя е втората цифра и защо така художникът е сбъркал. Оказа се, че знаем - не е сбъркал, ами така се е пишела цифрата "4". Ама пак бил сбъркал художникът - годината всъщност била 1454! Тържество на екскурзоводката на гърба на разсеяния художник!

Стаята на маркграфа
image

Спалня и гардеробна:
image
Всъщност замъкът е имал единствено репрезентативни функции и не е бил използван никога като резиденция. Само през 1945 година един от членовете на семейството (чието име естествено започва с Фридрих) е ползвал спалнята пет месеца, защото е бил интерниран там.

Кабинетът с картините:

image

Синята зала
image
Още една снимка, защото е много красива:
image

Не мога да не покажа една интернетска снимка на стълбите:
image


Schatzkammer (не съм сигурна, че мога да го нарека съкровищница) се намира под земята, в помещенията на бившата дворцова кухня.
                           
image
Тук се съхраняват брони, оръжия,

image
порцелан, свещници,  униформата на Фридрих Велики, за която се твърди, че е пробита от куршум в битката при Кундерсдорф и че сам кралят си я закърпил.image

Кутийката за енфие в джоба му обаче поела куршума и така му спасила живота.
                                   
image
Фридрих Велики колекционирал такива кутийки - от благородни метали и със скъпоценни камъни. Наследникът му предпочел да си направи корона: злато, диаманти, перли и сапфири. 
image

Съкровището на пруските крале оцеляло през Втората световна война зазидано в една църква. 
След втората световна война Хоенцолерните продават по-голяма част от камъните на короната и ги заместват с планински кристал. А през 1953 година се намерил ловък крадец, който проникнал в съкровищницата (бившата дворцова кухня). Нямало нито бронирани стъкла, нито аларми, нито охрани. Да им се чудиш на наивността на Хоенцолерните. Ама крадецът си е бил немец, де. Промъкнал се през един много тесен отвор, строшил витрините и откраднал кутийките с брилянтите, фелдмаршалския жезъл, разни кръстове със скъпоценни камъни и (това се съобщава с особена болка) единствения оцелял талер от масивно злато. Талерите били общо 50, но с 49 Фридрих ІІ платил харчовете по седемгодишната война. Короната, обаче, крадецът не взел. "Защото, обяснил в съда, все пак и аз съм прусак". (Или пък е знаел за планинските кристали?). Тази история за превалиращия над криминалните негласи патриотизъм мисля, че съм я чувала и в други вариации, с други герои и по други места. Иначе всичко друго крадецът бил нарязал, натрошил, претопил, продал. Успели да възстановят само 2-3 кутийки за енфие, и то не целите.

Малко от кухненските принадлежности:

image

image

Това са казематите (нещо като бомбоубежища):
image
Това помещение беше озвучено с характерните войнишки звуци, които воините издават, когато не ги засипват бомби.
image

Стълби. Този път надолу.
image
И като повървяхме из тъмните тунели
image
видяхме светлината:
                                    image

Малка уловка - минеш ли през тази "врата" - няма връщане назад. 
image
Освен ако пак не си купиш билет. Така че - каквото си разгледал, разгледал си го.
Още един поглед нагоре:



image

Следващите снимки са правени при влизането ни в замъка, но ги слагам тук, защото идва краят на историята и те ми се струват много подходящи за целта.
image

Подобни пейзажи видях много.

image

Дори поляните сред горите са окосени. Да не говорим за площите между селищата.
image

За осем дни навъртяхме над 2000 километра. Видях много ябълкови градини, лозя, хмел, нацепени, подредени и покрити стотици кубици дърва в края на гората. И не само не видях нито една захвърлена щайга, подпряна в нищото лопата, спрял насред кална локва трактор... Не видях нито един работещ човек. Все едно някой върши чудеса през нощта.
Не че немците са само съзидатели. Изобщо и за миг не забравям тези необясними и до днес техни изчадийни състояния през последните войни. Нито за миг не ги забравям. А през 1531 улмчани впрягат органа от Улмската катедрала с въжета и вериги за коне, извличат го навън и го правят на трески. А през...

Впечатлява ме обаче преобладаващата през вековете патриархална колективност, упоритостта, безотказността, съзнанието, че градят във вековете, съзнанието им за принадлежност, отговорността... Липсата на страх от стъпалата.

image
Иска ми се да завърша с тази снимка от хоенцолернската тоалетна.
image
Обаче се страхувам, че някой може да приеме такъв край на постовете за обиден. Макар че е всеизвестна връзката между тоалетната, културата и цивилизацията. (Цивилизация е, когато има вода в тоалетната, култура е - когато пускаш водата в тоалетната). Затова ще взема да завърша с тази паметна плоча от стената на замъка на Хоенцолерните:
image


"Тук умря при падане от покрива след 33 години вярно изпълнение на службата си нашият усърден шлосмайстер Фридолин Шнайдер." (Предполагам, че "шлойсмайстер" е придворният учител, при всички случаи е някакъв обслужващ персонал). Та така с цивилизацията и културата.



Тагове:   хоенцолерн,


Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. toninabog - Поздрави!
10.01.2014 18:15
Чудесен замък,представен от теб с много добро чувство за хумор!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1449589
Постинги: 442
Коментари: 1055
Гласове: 1425
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930