Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05 16:43 - И доброто не идва само
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 1017 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 29.05 09:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Не съм ползвала автобуси София - Бургас от септември 2019 - по ковидни съображения. Но от време на време ми се появява настроение, отричащо удоволствието да се треса от нерви зад волана, притисната от недоклатени черни мерцедеси, беемвета, аУдита и... и  шкоди ОСТАВИЯ. Да, не съм постоянна в отношението си към шофирането по образцовата магистрала (ползвам случая да обърна внимание и аз вече не знам на кого, че около 270 - 272-я километър десните ленти са за тотален ремонт, а няма десет години, откак този лот е открит).
И така, реших да ползвам автобус. В свое оправдание ще кажа, че трябваше да тръгна в петък след работа (петък преди три почивни дни!) и да шофирам по онази отбивка при Чирпан, а и по-нататък в тъмното. Не обичам да карам по непрогледни магистрали, на които не познавам толкова добре всяко черно петно, та да се ориентирам мигновено дали то е просто черно петно или дупка.
Предпочитаната от мен фирма "Карат С" по това време още не е пуснала експресните си автобуси. Примирено отидох на гишето на "Union Ivkoni". За първи път попаднах на общителна продавачка в добро настроение. Уточнихме датите за отиване и връщане и аз извадих приготвените 60 лева, допускайки, че цената най-вероятно се е вдигнала с някой и друг лев от по-миналогодишните 27 лева в посока.
- 28 лева, - каза продавачката.
- И за връщане - деликатно напомних аз.
- Да, 28 лева.
Понеже съм била много чаровна, ми направила най-голямата възможна отстъпка. Ама бях с маска - как е оценила целия ми чар? Или не го е? Другия път отивам без маска- ще очаквам безплатно пътуване. Разпитвам какви са ковид-мерките към момента. Веселата продавачка ми казва, че се продава само едно от двете места, само в краен случай анвртгхтпстнннрт. А маските? "Задължителни са, но вие там ще се споразумеете. Ние сега имаме много добра вентилация в салона"
И така, това беше доброто.
Отивам на автогарата. Явява се автобусът. Намерих в нета снимка с ТОЧНО същата табелка. И моделът на автобуса е същият.

image

София - Бургас - Поморие - Несебър - Сл. бряг - Св. Влас.

Хм, викам си, не пише Стара Загора, но няма начин да не мине от там, поради отклонението, и да не спре. "Юнион ивкони" винаги спира. Поне винаги спираше. Само "Карат С" летеше експресно към целта ми. Нещо в атмосферата ми подсказваше, че не е уместно да се задават въпроси. Примирено сядам на седалката с дълбока вдлъбнатина точно на кръста. Добре, че си носех дебела жилетка, та я подпъхнах. До мен седна жена с книга, но без маска. Целият автобус с маски, тя - без. Отговорничката от автогарата ѝ прави забележка, жената си слага маската с ученическо нежелание, отговорничката ни преброява и слиза. Маската се свлича след нея.
Сложих си слушалките в ушите, пуснах каквото бях набелязала за слушане по пътя и изключих. За 2-3 минути. Или за 5-6? Леко повдигам клепки, очаквайки да видя как е хавата на "Ситняково" и моментално получавам паник-атака, позиви за повръщане и не знам още какво. Облещвам се. Въобще не знам къде сме. Запустели дворове. Обрасли тротоари. Порутени къщи. Забележително често пред тях - паркирани таксита. По-добре изглеждащи къщи със сателитни чинии... Боже! Ясно помня какво пишеше на табелата. Помня ли?  Наистина ли шофьорът ми погледна билета? Къде отивам? Къде ме карат? Залепвам лице за стъклото. Впивам се като психически удавник за сламката на една улична табела. "Пет могили"... Двор с надгробни плочи... Някакъв склад с висока ограда, но понеже и нашият автобус е висок, виждам, че складът е пуст... Някъде в мен почуква напомнянето, че имам джипиес на телефона. Бързо!.. Бързо!..  "Пет могили"... "Рояк"... Владайска река... Ние сме в Орландовци!  В Малашевци!... Какво, по дяволите, правим по гробищата!
Северна скоростна тангента.
И ето, че след 40 минути излизаме някак точно на първия километър на магистрала "Тракия". Мисля, че по обичайния път нямаше да е по-бавно, но това е непреодолимото убеждение на шофьорите, в частност - на маршрутки - че не е важно дали ще стане по-бързо, а да не стоиш на едно място. По-добре е да се кандилкаш по криви във всички равнини сокаци и да лашкаш съдържимото на каросерията си във всички посоки. Така укрепваш мъжкото си убеждение, че владееш положението.
Понесохме се по магистралата. Засичам по часовника и табелките с километрите - движим се с успокоителните малко над 90 км/ч. Супер. За 5 часа би трябвало да стигнем. Едва ли не.
Слушам си каквото си слушам и изведнъж усещам как намаляваме решително скоростта и завиваме... към Пазарджик. Ами не, на табелката на автобуса не пишеше никакъв Пазарджик. 40 минути до там. 40 минути плюс моите 5 часа. От там, естествено, скокнахме до Пловдив. Хубавото е, че не се върнахме по обратния път на магистралата, не знам защо го очаквах. Свалихме желаещи, качихме желаещи, айде след час сме обратно на магистралата. На моя любим 165-и километър правим 20 минути почивка в OMV. В последните пет от тях се насочвам към тоалетната. Най-после човечеството е дораснало до идеята ми за колкото се може повече автоматични врати на обществени места.  Отваря се... да, и до премахване на копчетата по светофарите.... Отваря се първа врата към сервизните помещения, отваря се втора врата към дамските тоалетни - вътре ни една дама, обаче едър възрастен мъж мрачно излиза от една кабинка с чувал в ръка. Стъписвам се. Да не съм объркала вратата?
- Това дамската тоалетна ли е?
- Има ли значение? - тросва се мъжът.
- Ами... да не ме бият... - опитвам се да се пошегувам, - ако съм объркала тоалетните.
- Много важно!
Аз, понеже съм изключително позитивен човек, предпочитам да тълкувам това излайване като "Не е кой знае каква беда, че сте объркали тоалетните, така че няма да ви бият".
Качвайки се в автобуса, се осмелявам да питам шофьора кога се очаква да стигнем в Бургас.
- По разписание (Боже! Имало било някъде някакво тайно разписание!) в 12. Но с онова задръстване на Чирпан...
- Е, да се надяваме, че до два ще стигнем.
Тоя шофьор как полудя, как се наду, как се изчерви... Опита се да ми каже нещо, вероятно, че няма да е чак толкова голямо закъснението, но само ми тегли една майна с ръка, кратка майна, защото ръката му трябваше, за да си скролва по джиесема, в който беше забил нос, изгърбен над волана. Кофти опити за комуникация на 165-и километър.
Последва отбивката при Чирпан. На това място аз карам с посочената чрез побит на всеки километър знак максимално разрешена скорост от 60 км/ч. САМО аз карам с нея. Край мен летят онези изроди, бибиткат ми, светкат ми, изпреварват на непрекъсната линия, въобще - разсъждават, а не изпълняват. Сега, в тъмното, в пръскащия дъжд, пак беше същото и аз просто усещах как шофьорът се старае да ни опази. Светци са тези хора, които прекарват толкова време в такива чудовищни условия.
И тъй, в Стара Загора жената до мен слезе. С нея слезе и опасността от ковид. Всички в автобуса вече бяха без маски, само аз - със. В Бургас закъсняхме само с 40 минути от графика. Нищо работа. Просто трябваше ивконците (а и онзи мъж на OMV) да се съобразяват малко повече с потребността на някои невротици да живеят информирано. Нейсе.
Нейсе, ама на връщане...
Табелата този път беше максимално изчистена и минималистична: "Бургас - София". Толкова.
Пак сядам. Пак пъхам слушалките. Малко преди да затворя очи, виждам, че автобусът не тръгва по права линия към изхода на Бургас, а прави огромна обиколка, преди да поеме обичайния път. Вероятно обяснението пак е вж. по-горе.
Гледам, че отпред има няколко празни двойни седалки. Извинявам се на жената, която седи до мен, без маска, естествено, макар че ѝ бяха направили забележка... (вж по-горе). Моля я да стане.
- За какво? - пита сърдито тя.
- Ами да се преместя отпред.
Преместих се отпред. 
Добрее, затваряме очите, надзъртаме след малко и.... вж. по-горе. Пак запустели къщи, пак порутении, пак ... Абе пак! Но аз вече съм по-бърза във ваденето на джипиеса. ВЕТРЕН! Да се качи едно момче. АЙТОС! Да се качат още двама души...
Тука не издържах на напрежението дали ще се качат правообладателите на заетото от мен място и се върнах на моето си. Жената без маската беше полегнала на двете седалки и дремеше. Извиних ѝ се. Тя се надигна:
- Вие не си ли намерихте най-после мястото?!
Обясних ѝ, че съм искала и на нея да ѝ е удобно, и на мен да ми е удобно, че ето на - час и нещо си е подремнала на спокойствие.
- Не виждате ли, че автобусът е пълен! - реже тя.
- Ами не, не е още пълен. 
И още поне един час онова място и съседното останаха незаети. После вече всичко се напълни. Много негъвкава жена.
Ладно, в тесноте, да не в обиде.

Добрее, но е пролет, всичко е зелено, ниви, макове, примесени с някакви лилави и бели цветя, полегати склонове... България е красива, а и аз от ранното си детство не съм ходила в Сливен. Да, в Сливен има някакви направени по проекти кръгови... Браво! 

Но не спряхме за почивка в Стара Загора, където има нормални сервизни условия, а преди това, в едно нещо, което беше в нищото. Нещо като крайпътен хан. С една самотна тоалетна някъде в далечината. Двайсет минути и тълпа, подскачаща с безразличен поглед пред вратата на тоалетната. Притеснена, че няма да си дочакам реда, пресякох пустото шосе и отидох в бензиностанцията отсреща, където възрастната продавачка с крива усмивка и крайно нежелание ми даде ключа от тоалетната. Но не и преди да се закълна, че ще я използвам само за малки цели.

В Стара Загора злата жена от съседната седалка слезе и на нейно място се качи мъж доста над средна възраст, слаб, стегнат и много симпатичен. Разстрои се от новината за очакващите ни Пловдив и Пазарджик.
- А може би ще ги прескочим?
Ми не, отидохме до Пловдив. Аз покорно пак изключих, по едно време включих и какво да видим - на магистралата сме. 
- Ощетиха ни откъм Пазарджик, - засмя се мъжът.
Отворихме една приказка.
Когато до теб има положителен заряд, много бързо минава времето.
А, и мъжът беше без маска, но това никак не ме подразни. Свалих и аз моята, за да се чуваме.
И тъй. 
Призив към Юнион Ивкони: дайте малко повече инфо, бе, хора! Да не ви я вадя с ченгел от устата, че вече байгън от лаещи!
И призив към лаещите: я малко по-позитивно! И отговаряйте на въпроси, ако искате и на вас да ви отговарят.

ВНИМАНИЕ!
Понеже оставам с усещането, че написаното се подразбира като забележка към "Юнион Ивкони", подчертавам, че не е! Според философа Никлас Луман социалните системи са самосъздаващи се системи, които възникват посредством езиковата комуникация.
Патосът на поста ми е: какви социални системи създаваме при това равнище на езикова комуникация? При този лай и отяждане? При тези бегли информационни табелки?






Тагове:   комуникация,   Ивкони,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. toninabog - Поздрави!
26.05 16:26
Пътувала съм със същата фирма и все едно, че сме си говорили за пътуването с тях!Това е положението...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1460722
Постинги: 442
Коментари: 1055
Гласове: 1430
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031