8 октомври 2006 г.  Остенде и Брюге

 Брюкселската гара, не помня Север, Юг или Централна, си е нещо като Бургаската гара.

Но влаковете не са като БДЖ.

Много приятно, тихо, светло, чисто, топло пътуване. Непрекъснато ти съобщават къде си и накъде отиваш, коя е предната и следващата гара. На светлинното табло пише следващата гара и тя, за разлика от надписите в автобусите, е вярна.

 Остенде.
Пред гарата:


Морски град, който не мирише на море. Да! Северно море не мирише на нищо!!! Не само на море!!! И цветът му е не-морски. Приливите очевидно са големи.

Тази снимка е забележителна само с това, че е единствената от Белгия, на която ме има (за долната снимка става въпрос).

Едни такива чудесни сергии с морски ... бих ги нарекла деликатеси, но тук те са масово ежедневие. Наричаме ги напоследък морски дарове (А защо нямаме свински дарове? Като че ли свинете са ни длъжни.)



В тази тарелка има скариди, много вкусни сурими и ... ЛУК!!!

Огромна купчина лук, която отгоре е „облицована” с морските продукти. След като ги изядеш, можеш да ма`аш суров лук, който само на първите 5-6 лъжици не ти се струва лют. Не съм изяла 5-6 лъжици. Изхвърлих го. Можех също така да си го занеса вкъщи и да го използвам за готвене следващите дни. Голяма измама.

Обаче супата от морски охлюви въпреки изключително гнусния си вид е просто много вкусна. Според моя вкус.

До суровите стриди някак не се осмелих да стигна, макар че бях решила да опитвам всичко на пътя си.

Монументите по света май си приличат:


Първата катедрала, в която съм влизала в живота си е в Остенде - "Св. Петър и Павел".






Какъв християнски образ!







За катедралите повече няма да говоря. По едно време спрях да броя, на в колко съм влизала. Изтичвайки напред ще кажа, че Катедралата с голямо "К" се намира в Антверпен. Мисля, че ако бях вярващ католик, щях да имам в тази катедрала преживявания, които не могат да се сравнят с никое земно удоволствие (наркотици не съм опитвала). От гледна точка на пространство, камък и дарворезба. Извън това катедралите са откровено комерсиални. Много са натруфени, позлатени и пошаренени.


Има и някакви оградени места, в които се влиза с пари, но не разбрах, какви са те. Забележителното е, че ходиш по гробове.

Върху гробове са забити и металните огради на платените места и това на никого не прави впечатление, никой гроб не се чувства пренебрегнат, стъпкан и обиден. (снимката е от брюкселската Saint-Michel et Sainte-Gudule.)

  Някой е бил в добро настроение:

Брюге.
Северната Венеция.
По-качествените снимки са на Весела.





Чешмичка отдалече:


и отблизо:

Винаги съм се чудила какво е удоволствието от пиенето, ако едновременно с това трябва да извършваш и тежък физически труд по помпане. Очевидно не съм била истински жадна.

Много канали, по които (естествено!) се разходихме с лодка.









При сядането в лодката човек трябва да прояви изключителна съобразителност и ловкост, за да седне на подходящо място и да не се окаже после притежател на безброй кадри с чужди уши, носове, тилове и фотоапарати. Аз такава ловкост не притежавам.






Битак с разни интересни неща.


Тази малка ютийка


тежи колкото едро слонче и това е единствената причина да не я домъкна в България. Единствената, понеже като я повдигнах, не попитах за цената.
Поздрави на ръкоделците от белгийската дантела:


Пред Белфорт - макет на Белфорт.

Оригиналът (първоначално дървен и съответно три пъти изгарян през вековете, докато не се сетили да го направят от камък), до чията площадка горе не се качих (366 стъпала!):

Тук за пръв път чух камбанен звън с продължителна и много красива мелодия. Мисля, че кулата е с 48 камбани. Някой „свиреше” много майсторски на тях. Това умение явно не е съвсем типично, защото после чух камбанен звън в Антверпен, който бих предпочела да не чувам – трудно е да докараш толкова фалшива музика и да не ти пука, че я слуша целият град.

Още малко забележителности от стария град:
Gruuthusemuseum

Die Heilig-Blut-Basilika


Оградите с натрошени стъкла отгоре не били българско изобретение:


Естествено, че не сме посетили десетките забележителности на града. Но и само да походиш из него, да подишаш там е чудесно.