Постинг
06.04.2011 15:57 -
Подбалканстване 1 - мисли, породени от тавани
02-04.04.2011
След интензивно, но кратко търсене на уикенд-цел, спрях се на Копривщица с подцели Сопот, Карлово, Калофер и Старосел. Всъщност, подцелите възникнаха вече по пътя, което засили усещането ми за свобода, появило се при мисълта, че отивам на тези места за първи път сама, без да ме водят и без да водя тълпи от ученици.
Първо малко за пътя. Прибрахме се по магистралата и мога спокойно да заявя, че подбалканският път е по-добър от нея. Много по-добър. Като се изключат няколко километра, изрязани за ремонт и няколко, пред които имаше тобела "Пътят е в ремонт", но по-правилно щеше да е, ако пишеше "Пътят е ЗА ремонт". Защото "в ремонт" не беше. Но въпреки това, ако се кара бавно, няма никаква опасност за колата, което не мога да кажа за магистралата. Тъй че препоръчвам за Копривщица да се пътува отгоре.
Да не говорим, че освен надпрепускване с комплекисрани мутри, на магистралата не може да ти се случи нищо интересно. А тука:
Малко по-нагоре:
С нощувката подходих съответно на намерението си да презаредя родолюбието си - наехме стая в къща, строена 1876 г. Конкретната година научихме на място и в главата ми неминуемо просветна мисълта, че докато едни са си горили къщите, други са си ги строили. Тази мисъл ще припява на други, объркани и скандални, но за тях - по късно.
Аз съм израсла в къща на гредоред и се учудих как няколко десетилетия в кооперация не са заличили навиците ми да внимавам как стъпвам, как затварям вратата и колко силно говоря. Да, това е единствения недостатък на къщата, в която спахме и която препоръчвам - има естествената чуваемост на гредоредна къща.
Хаджи Иванчовата къща:
Теменужки-екстремнички:
Като вметка ще кажа, че цените на стаите в интернет се въртят около 50-60 лв, но на място с тихо питане може да се намери и 10 лв. на легло. Не в такава къща, естествено. По-скоро като на морето - две-три стаи на етаж с общ санитарен възел. Аз преценявам парите за нощувката като струващи си.
Е добре, за леглата бих предпочела да са малко по-широки, но това все пак е мнение на извънгабаритен човек.
Още когато навремето си боядисах тавана в спалнята син констатирах в себе си промяна към положително събуждане. Съвсем друго е усещането. И е съвсем-съвсем друго, когато отвориш очи в стая, на две от стените на която има прозорци, така че таванът изгрява над теб:
Малко трудно се фокусира погледа - кое е наистина релефно, а кое само се прави на такова:
Като се добави и мисълта, че не си на работа - усещането е опияняващо, възвисяващи и много възторжено.
Следват куп тривиални размисли за това, какви са били хората, живели в такива къщи. Тези размисли ще прескоча, но ще пусна няколко тавана.
Е, има и ниски такива:
Това е Дебеляновата къща и този, който си удари главата и все още много го боли, не е на снимката.
Думата ми е за другите тавани.
Ослековата къща:
Къщата на Бенковски:
Къщата на Каблешков:
Лютовата къща:
Този ми е най-любимият:
Седях си в къщата на Каблешков, гледах тавана и ме обземаха все по-еснафски мисли. Добре, викам си, баща му работил, блъскал се, по двайсет часа не е ставал от мястото си (ако четем Ив. Хаджийски), правил къща-слънце, с тавани-слънца и внезапно пристига неговият сополанец и казва: "Пък аз сега ще я горя тая къща, понеже искам революция". Е, вярно, че къщата е цяла. Вярно, че и Гаврил Хлътев своята не изгорил, а изгорил чуждите, ама все пак... Хипотетично... Емваш се и решаваш, че искаш революция и без много-много да се интересуваш хората какво искат ги повеждаш на смърт... И на баща си труда бастисваш, и майка си разплакваш... Винаги съм мислила, че геройството на тези хора не е в това, да се изпрявиш срещу турската империя, а е в това, да опиташ да поведеш баш тоя народ на въстание. Геройство, ама пък бая нахално ми се струва да се разпореждаш с чужди съдби.
И понеже сега чета Хайнлайн, ще споделя една негова мисъл:
Демокрацията се базира на предположението, че милион души са по- умни от един човек. Да опитаме отново? Това никога не съм можел да го разбера. Автокрацията се базира на предположението, че един човек е по- умен от милиони. Да опитаме пак и това? И кой ще решава?
Споделям я не защото я споделям, а точно обратното. Понеже в нея е предпоставено убеждението, че непременно се цели да се случи нещо умно. Пък това изобщо не е така. Всеки цели да се случи само онова, което на него му се иска. Като изобщо не е задължително да е разумно. Затова сме на тоя хал.
Мда, от дистанцията на времето нещата с въстанието хич не ми изглеждат еднозначни. Което не означава, че лично аз ежеминутно не изгарям от желание да унищожа всички, които ми пречат на илюзията за свобода. Дори с цената на къщата си. Пък и на чуждите.
Еднозначна е обаче красотата на създаденото преди век и половина. Къде се дяна тази красота?
След интензивно, но кратко търсене на уикенд-цел, спрях се на Копривщица с подцели Сопот, Карлово, Калофер и Старосел. Всъщност, подцелите възникнаха вече по пътя, което засили усещането ми за свобода, появило се при мисълта, че отивам на тези места за първи път сама, без да ме водят и без да водя тълпи от ученици.
Първо малко за пътя. Прибрахме се по магистралата и мога спокойно да заявя, че подбалканският път е по-добър от нея. Много по-добър. Като се изключат няколко километра, изрязани за ремонт и няколко, пред които имаше тобела "Пътят е в ремонт", но по-правилно щеше да е, ако пишеше "Пътят е ЗА ремонт". Защото "в ремонт" не беше. Но въпреки това, ако се кара бавно, няма никаква опасност за колата, което не мога да кажа за магистралата. Тъй че препоръчвам за Копривщица да се пътува отгоре.
Да не говорим, че освен надпрепускване с комплекисрани мутри, на магистралата не може да ти се случи нищо интересно. А тука:
Малко по-нагоре:
С нощувката подходих съответно на намерението си да презаредя родолюбието си - наехме стая в къща, строена 1876 г. Конкретната година научихме на място и в главата ми неминуемо просветна мисълта, че докато едни са си горили къщите, други са си ги строили. Тази мисъл ще припява на други, объркани и скандални, но за тях - по късно.
Аз съм израсла в къща на гредоред и се учудих как няколко десетилетия в кооперация не са заличили навиците ми да внимавам как стъпвам, как затварям вратата и колко силно говоря. Да, това е единствения недостатък на къщата, в която спахме и която препоръчвам - има естествената чуваемост на гредоредна къща.
Хаджи Иванчовата къща:
Теменужки-екстремнички:
Като вметка ще кажа, че цените на стаите в интернет се въртят около 50-60 лв, но на място с тихо питане може да се намери и 10 лв. на легло. Не в такава къща, естествено. По-скоро като на морето - две-три стаи на етаж с общ санитарен възел. Аз преценявам парите за нощувката като струващи си.
Е добре, за леглата бих предпочела да са малко по-широки, но това все пак е мнение на извънгабаритен човек.
Още когато навремето си боядисах тавана в спалнята син констатирах в себе си промяна към положително събуждане. Съвсем друго е усещането. И е съвсем-съвсем друго, когато отвориш очи в стая, на две от стените на която има прозорци, така че таванът изгрява над теб:
Малко трудно се фокусира погледа - кое е наистина релефно, а кое само се прави на такова:
Като се добави и мисълта, че не си на работа - усещането е опияняващо, възвисяващи и много възторжено.
Следват куп тривиални размисли за това, какви са били хората, живели в такива къщи. Тези размисли ще прескоча, но ще пусна няколко тавана.
Е, има и ниски такива:
Това е Дебеляновата къща и този, който си удари главата и все още много го боли, не е на снимката.
Думата ми е за другите тавани.
Ослековата къща:
Къщата на Бенковски:
Къщата на Каблешков:
Лютовата къща:
Този ми е най-любимият:
Седях си в къщата на Каблешков, гледах тавана и ме обземаха все по-еснафски мисли. Добре, викам си, баща му работил, блъскал се, по двайсет часа не е ставал от мястото си (ако четем Ив. Хаджийски), правил къща-слънце, с тавани-слънца и внезапно пристига неговият сополанец и казва: "Пък аз сега ще я горя тая къща, понеже искам революция". Е, вярно, че къщата е цяла. Вярно, че и Гаврил Хлътев своята не изгорил, а изгорил чуждите, ама все пак... Хипотетично... Емваш се и решаваш, че искаш революция и без много-много да се интересуваш хората какво искат ги повеждаш на смърт... И на баща си труда бастисваш, и майка си разплакваш... Винаги съм мислила, че геройството на тези хора не е в това, да се изпрявиш срещу турската империя, а е в това, да опиташ да поведеш баш тоя народ на въстание. Геройство, ама пък бая нахално ми се струва да се разпореждаш с чужди съдби.
И понеже сега чета Хайнлайн, ще споделя една негова мисъл:
Демокрацията се базира на предположението, че милион души са по- умни от един човек. Да опитаме отново? Това никога не съм можел да го разбера. Автокрацията се базира на предположението, че един човек е по- умен от милиони. Да опитаме пак и това? И кой ще решава?
Споделям я не защото я споделям, а точно обратното. Понеже в нея е предпоставено убеждението, че непременно се цели да се случи нещо умно. Пък това изобщо не е така. Всеки цели да се случи само онова, което на него му се иска. Като изобщо не е задължително да е разумно. Затова сме на тоя хал.
Мда, от дистанцията на времето нещата с въстанието хич не ми изглеждат еднозначни. Което не означава, че лично аз ежеминутно не изгарям от желание да унищожа всички, които ми пречат на илюзията за свобода. Дори с цената на къщата си. Пък и на чуждите.
Еднозначна е обаче красотата на създаденото преди век и половина. Къде се дяна тази красота?
Върви народе възродени и не забравяй, че...
Пътешествия & Приключения! Приятно п...
Копаят за злато около Стрелча
Пътешествия & Приключения! Приятно п...
Копаят за злато около Стрелча
както много други еснафи...
...Но са били хора с мисия.:)
Знаеш ли, наскоро си мислех, ей така хипотетично, ако изведнъж всичко стане безплатно. Отначало всички ще се юрнат да грабят на юруш, после ще се презадоволят от взетото и нали няма да могат да го препродадат, просто ще върнат излишното обратно или ще го подарят на други. Парите и ценните метали, като разменно средство, са най-голямото зло на тази земя. Заради тях хората са превръщани в роби и се е проляла много кръв, и не само това, разбира се...
цитирай...Но са били хора с мисия.:)
Знаеш ли, наскоро си мислех, ей така хипотетично, ако изведнъж всичко стане безплатно. Отначало всички ще се юрнат да грабят на юруш, после ще се презадоволят от взетото и нали няма да могат да го препродадат, просто ще върнат излишното обратно или ще го подарят на други. Парите и ценните метали, като разменно средство, са най-голямото зло на тази земя. Заради тях хората са превръщани в роби и се е проляла много кръв, и не само това, разбира се...
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
За този блог
Гласове: 1494