Постинг
26.10.2011 12:35 -
Красоти и лични открития в квартал Лозенец
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 6950 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 31.10.2011 10:39
Прочетен: 6950 Коментари: 6 Гласове:
4
Последна промяна: 31.10.2011 10:39
Една разходка из квартала с неочаквана за мене полза.
От "Кръста" надолу по "Богатица" е грозна гледка с безумни псевдо- и липсващи тротоари и движение, натоварено като на околовръстното. Е има и нещичко като за душата в неделния мрачен следобед.
В парка зад последната спирка на шестицата вече започна да се появява надежда:
Веднага смятам да си призная, че НИКОГА не съм минавала тук. Ама НИКОГА. Поне не в съзнателния ми живот. Определено е приятно за разхождане.
Този човек изглежда има лично отношение към дръвчето. Подрязва го, оглежда го, реже друг клон... Прилича на ентусиаст.
Да, струва си разходката:
Тук съм уловила нещо от разногледостта, която ме обзема при вида на такива дребни плодчета.
И внезапно виждам нещо, което не съм подозирала, че съществува. После, като разбрах какво е, смътно си спомних, че в средата на юни имаше някакво откриване и накакви големи фанфари:
Ето как е изглеждала сградата в съвсем близкото минало:
В този й вид ми изглежда позната.
Преустройството й в музей на съвременното изкуство е започнало точно преди една година. А протестите срещу преустройството - преди две
Абревиатурата й позволява обиграване - САМСИ.
На това отпред във фейсбук му викат "надгробна плоча на съвременното изкуство" :
Е, да прочетем табелите:
Без да коментираме последното изречение, което издава склонноста на автора му да се удивлява на очевидни неща, първите изречения на двата текста малко ме объркаха. "Софийски Арсенал е част от архитектурен комплекс". "Сградата е част от комплекса "Софийски Арсенал"...
Никога не съм се замисляла за тези сгради. Някак си знам, че има "Музей на земята и хората", посещавала съм го стотици пъти, знам, че има гарнизонно стрелбище, където е разстрелян Вапцаров и където не съм ходила, защото такива места не ме привличат... Ама как се съвместяват тия сгради във времето и пространството никога не съм знаела. Табелите вместо да ме осветят, съвсем ме оплетоха. Така: Музеят на съвременното изкуство е част от комплекса "Софийски арсенал". Това го разбрах. Обаче Компелексът "Софийски Арсенал" част от кой комплекс е?...Та реших на първо време да погледна в нета. Там този исторически и архитектурен проблем изобщо не стои. Срещат се само новини за скандали, преустройства и откривания. СА живее под имената Национален музеен комплекс "Софийски Арсенал" или НАЦИОНАЛЕН МУЗЕЕН КОМПЛЕКС „АРСЕНАЛА”. Не става всъщност ясно, това едно и също нещо ли е или не. Ту комплекс, ту мемориал. Ту мемориален комплекс. Среща се и словосъчетанието: "Арсенал-Гарнизонно стрелбище". Тук вече съвсем се дезориентирах. Истината е, че аз първо ходя, снимам, после мисля. И така, забелязах, че май са повече от двете сгради.. Та надникнах в Гугъл:
После намерих и една концепция на Министерство на културата:
Ааа, сега вече е ясно. И добре, че има и един сайт на оръжелюбиви хора, та в него намери и малко история:
Там е бил Софийският Арсенал, българската военна фабрика, където се е изработвал барут, правили са се патрони и други муниции, извършван е ремонт на всякакви оръжия. Там са се обучавали и оръжейниците, участващи в производството. По-късно 1927 г. фабриката е преместена в Казанлък - ДВФ, държавна военна фабрика. А в стария Арсенал остават да функционират само някакви спомагателни производства.
Софийски Арсенал. Много стара и историческа военна фабрика. Произвежда какво ли не - и барут, и патрони, и окопни ками... какво ли не! И ремонтира оръжие. През /20-те или 30-те години, не помня/ се мести в Казанлък - Държавна Военна Фабрика - но и софийската част функционира малко или повече даже и през 40-те.
малките "хълмчета" в парка зад "Земята и хората" са остатъците от обваловката на складовете и цеховете на СА
(Предполагам, че става дума за тези хълмчета)
Най-ранният български патрон , който притежавам е от 1898 година с монограм СА-Софийски Арсенал и лъвчето отгоре на 12 часа на дъното на гилзата.
Софийски Арсенал произвежда този вид боеприпаси до 1923 година.
Производството на патрони в СА започва през 1895 година. На първите партиди /до 1906/ не се щемпелова лъвче, а чертички, които означават броя на презареждане. Последния патрон на СА в моята колекция от 1924
Ще речете - какво толкова задълба в тия патрони, ама друго не намерих. Засега. А и добавя нюанси към биографията на Вапцаров.
И така. Софийският Арсенал съществува поне от 1895 г. В него са се произвеждали боеприпаси. Съответно, предполагам, сградите са били цехове. Някои от тези работилници или части от тях вече не съществуват. В края на двайсетте години на миналия век Арсеналът се мести в Казанлък, а в сградите се нанася Школа за запасни офицери.
Сегашният Музей на съвременното изкуство е бивш щаб на тази ШЗО, а преди това е бил административна сграда на Арсенала (това последното не го прочетох, но го предполагам)
Ето какво още намерих в нета:
Съществуващата постройка от комплекс на бившия "Софийски Арсенал" е паметник на културата и е изградена в края на XIX в. Сградата носи характерните белези на класическата архитектура и включва два пълноценни етажа, както и допълнително мансардно пространство.
Сегашният Музей на Земята и хората е бивша "Голяма коларска работилниза" на Арсенала, и бивша столова на ШЗО
Една стара снимка:
И нови снимки:
Наоколо:
Стъпка по стъпка напред:
А Гарнизонното стрелбище на ШЗО , което не забелязах, преди това може би също е било работилница (?). Сега е Мемориал, реконструиран през 2004 година.
Бойко Борисов в битността си на градоначалник преди 5 години разби някаква бетонна площадка, подготвена от лоша фирма за ресторант. Лошата фирма не ги пускаше и те с Цветанов отидоха с полиция (Цветанов тогава не беше полиция а зам. кмет по сигурността). И моята любима "ЕГИДА" е замесена, но не знам в положителен или в отрицателен аспект. Това ще е първият и положителен аспект, ако е така.
Снимката взех от тук, както и пояснението: "Никола Вапцаров е осъден на смърт на 23 юли 1942 година по дело 585/1942г. и разстрелян същата вечер на гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София. Това същото, което съм снимал."
От 2008 година там било имало и Монумент "Храм на поезията" и "Алея на поезията" . Снимки могат да се видят тук.
Изненадите за мен продължиха.
Изобщо не може да се каже, че десет години не съм ходила "на НДК-то", обаче този параклис (Православния параклис "На всички български мъченици" - част от паметника на жертвите на комунизма в България. Къде е останалата част не видях) го виждам за пръв път. А е осветен още на 11.06.2001 година и по снимките се вижда Софиянски (!). Това смътно си го спомням, макар че точно на тази дата се занимавам изключително със себе си.
Професионална снимка може да се види тук.
А аз ще си продължа с моите:
Цветът е като на клен, ама листата повече на дъбови мязат:
Накрая пускам снимки на булевар "Витоша". Като гледах проектите на арх. Диков и сие, нищо чудно, това да се окажат едни от последните снимки на улицата в този й вид и след 50 години да ги гледаме с носталгия, която към момента не знам откъде ще се вземе :)
А тук се опитах да пусна едно видео на "Бабье лето", но не знам как става това. Който знае - моля да ми каже.
www.youtube.com/watch
От "Кръста" надолу по "Богатица" е грозна гледка с безумни псевдо- и липсващи тротоари и движение, натоварено като на околовръстното. Е има и нещичко като за душата в неделния мрачен следобед.
В парка зад последната спирка на шестицата вече започна да се появява надежда:
Веднага смятам да си призная, че НИКОГА не съм минавала тук. Ама НИКОГА. Поне не в съзнателния ми живот. Определено е приятно за разхождане.
Този човек изглежда има лично отношение към дръвчето. Подрязва го, оглежда го, реже друг клон... Прилича на ентусиаст.
Да, струва си разходката:
Тук съм уловила нещо от разногледостта, която ме обзема при вида на такива дребни плодчета.
И внезапно виждам нещо, което не съм подозирала, че съществува. После, като разбрах какво е, смътно си спомних, че в средата на юни имаше някакво откриване и накакви големи фанфари:
Ето как е изглеждала сградата в съвсем близкото минало:
В този й вид ми изглежда позната.
Преустройството й в музей на съвременното изкуство е започнало точно преди една година. А протестите срещу преустройството - преди две
Абревиатурата й позволява обиграване - САМСИ.
На това отпред във фейсбук му викат "надгробна плоча на съвременното изкуство" :
Е, да прочетем табелите:
Без да коментираме последното изречение, което издава склонноста на автора му да се удивлява на очевидни неща, първите изречения на двата текста малко ме объркаха. "Софийски Арсенал е част от архитектурен комплекс". "Сградата е част от комплекса "Софийски Арсенал"...
Никога не съм се замисляла за тези сгради. Някак си знам, че има "Музей на земята и хората", посещавала съм го стотици пъти, знам, че има гарнизонно стрелбище, където е разстрелян Вапцаров и където не съм ходила, защото такива места не ме привличат... Ама как се съвместяват тия сгради във времето и пространството никога не съм знаела. Табелите вместо да ме осветят, съвсем ме оплетоха. Така: Музеят на съвременното изкуство е част от комплекса "Софийски арсенал". Това го разбрах. Обаче Компелексът "Софийски Арсенал" част от кой комплекс е?...Та реших на първо време да погледна в нета. Там този исторически и архитектурен проблем изобщо не стои. Срещат се само новини за скандали, преустройства и откривания. СА живее под имената Национален музеен комплекс "Софийски Арсенал" или НАЦИОНАЛЕН МУЗЕЕН КОМПЛЕКС „АРСЕНАЛА”. Не става всъщност ясно, това едно и също нещо ли е или не. Ту комплекс, ту мемориал. Ту мемориален комплекс. Среща се и словосъчетанието: "Арсенал-Гарнизонно стрелбище". Тук вече съвсем се дезориентирах. Истината е, че аз първо ходя, снимам, после мисля. И така, забелязах, че май са повече от двете сгради.. Та надникнах в Гугъл:
После намерих и една концепция на Министерство на културата:
Ааа, сега вече е ясно. И добре, че има и един сайт на оръжелюбиви хора, та в него намери и малко история:
Там е бил Софийският Арсенал, българската военна фабрика, където се е изработвал барут, правили са се патрони и други муниции, извършван е ремонт на всякакви оръжия. Там са се обучавали и оръжейниците, участващи в производството. По-късно 1927 г. фабриката е преместена в Казанлък - ДВФ, държавна военна фабрика. А в стария Арсенал остават да функционират само някакви спомагателни производства.
Софийски Арсенал. Много стара и историческа военна фабрика. Произвежда какво ли не - и барут, и патрони, и окопни ками... какво ли не! И ремонтира оръжие. През /20-те или 30-те години, не помня/ се мести в Казанлък - Държавна Военна Фабрика - но и софийската част функционира малко или повече даже и през 40-те.
малките "хълмчета" в парка зад "Земята и хората" са остатъците от обваловката на складовете и цеховете на СА
(Предполагам, че става дума за тези хълмчета)
Най-ранният български патрон , който притежавам е от 1898 година с монограм СА-Софийски Арсенал и лъвчето отгоре на 12 часа на дъното на гилзата.
Софийски Арсенал произвежда този вид боеприпаси до 1923 година.
Производството на патрони в СА започва през 1895 година. На първите партиди /до 1906/ не се щемпелова лъвче, а чертички, които означават броя на презареждане. Последния патрон на СА в моята колекция от 1924
Ще речете - какво толкова задълба в тия патрони, ама друго не намерих. Засега. А и добавя нюанси към биографията на Вапцаров.
И така. Софийският Арсенал съществува поне от 1895 г. В него са се произвеждали боеприпаси. Съответно, предполагам, сградите са били цехове. Някои от тези работилници или части от тях вече не съществуват. В края на двайсетте години на миналия век Арсеналът се мести в Казанлък, а в сградите се нанася Школа за запасни офицери.
Сегашният Музей на съвременното изкуство е бивш щаб на тази ШЗО, а преди това е бил административна сграда на Арсенала (това последното не го прочетох, но го предполагам)
Ето какво още намерих в нета:
Съществуващата постройка от комплекс на бившия "Софийски Арсенал" е паметник на културата и е изградена в края на XIX в. Сградата носи характерните белези на класическата архитектура и включва два пълноценни етажа, както и допълнително мансардно пространство.
През 80-те години на миналия век, постройката е адаптирана за нуждите на Националната галерия за приложни и декоративни изкуства. Понастоящем е филиал и функционира като депо-склад на колекцията на Националния музей за българско изобразителнио изкуство в областта на приложните изкуства.
Сегашният Музей на Земята и хората е бивша "Голяма коларска работилниза" на Арсенала, и бивша столова на ШЗО
Една стара снимка:
И нови снимки:
Наоколо:
Стъпка по стъпка напред:
А Гарнизонното стрелбище на ШЗО , което не забелязах, преди това може би също е било работилница (?). Сега е Мемориал, реконструиран през 2004 година.
Бойко Борисов в битността си на градоначалник преди 5 години разби някаква бетонна площадка, подготвена от лоша фирма за ресторант. Лошата фирма не ги пускаше и те с Цветанов отидоха с полиция (Цветанов тогава не беше полиция а зам. кмет по сигурността). И моята любима "ЕГИДА" е замесена, но не знам в положителен или в отрицателен аспект. Това ще е първият и положителен аспект, ако е така.
Снимката взех от тук, както и пояснението: "Никола Вапцаров е осъден на смърт на 23 юли 1942 година по дело 585/1942г. и разстрелян същата вечер на гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София. Това същото, което съм снимал."
От 2008 година там било имало и Монумент "Храм на поезията" и "Алея на поезията" . Снимки могат да се видят тук.
Изненадите за мен продължиха.
Изобщо не може да се каже, че десет години не съм ходила "на НДК-то", обаче този параклис (Православния параклис "На всички български мъченици" - част от паметника на жертвите на комунизма в България. Къде е останалата част не видях) го виждам за пръв път. А е осветен още на 11.06.2001 година и по снимките се вижда Софиянски (!). Това смътно си го спомням, макар че точно на тази дата се занимавам изключително със себе си.
Професионална снимка може да се види тук.
А аз ще си продължа с моите:
Цветът е като на клен, ама листата повече на дъбови мязат:
Накрая пускам снимки на булевар "Витоша". Като гледах проектите на арх. Диков и сие, нищо чудно, това да се окажат едни от последните снимки на улицата в този й вид и след 50 години да ги гледаме с носталгия, която към момента не знам откъде ще се вземе :)
А тук се опитах да пусна едно видео на "Бабье лето", но не знам как става това. Който знае - моля да ми каже.
www.youtube.com/watch
Бог Германос, патриарх Герман и...Пари С...
Неразбраният мъдрец от Ротердам - ДЖОФРА...
Николай Колев - Босия
Неразбраният мъдрец от Ротердам - ДЖОФРА...
Николай Колев - Босия
Следващ постинг
Предишен постинг
ще го карам отзад напред. бул. "Витоша" е в скандално занемарено състояние. строежа на метрото има връзка с това, кризата - също. но имам надежда. нали поне е пешеходна зона, което, междувпрочем, доста помага да се забележи разрухата.
а нагоре е истинска наслада :-). независимо от историята, стрелбището ми беше любимо място когато можех да си позволя да се движа с велосипед из София, което ще рече от 1973 до 1996 година приблизително.
поздрави за поста!
цитирайа нагоре е истинска наслада :-). независимо от историята, стрелбището ми беше любимо място когато можех да си позволя да се движа с велосипед из София, което ще рече от 1973 до 1996 година приблизително.
поздрави за поста!
Щом си ходила там по това време, значи знаеш, какво е било и точно сега е моментът да го опишеш! Нека описването започне СЕГА!
цитирай
3.
анонимен -
анонимното чудовище
28.10.2011 20:31
28.10.2011 20:31
Много добре си го пуснала видеото, само че свих прозореца - да не го гледам, а само да го слушам :-))) нали съм си талибанка...
А снимките ти ми харесват. Често си мисля, че ти този град го обичаш повече от мен. Или той те обича повече. И във всички случаи се вглеждаш повече в него. Всичко това е чудесно, той има нужда да бъде обичан и вглеждан, горкият.
цитирайА снимките ти ми харесват. Често си мисля, че ти този град го обичаш повече от мен. Или той те обича повече. И във всички случаи се вглеждаш повече в него. Всичко това е чудесно, той има нужда да бъде обичан и вглеждан, горкият.
не, не съм го сложила хубаво. Другите как го правят, че направо от тук да се пуска ютюба? И да се вижда. И изобщо. Призовавам който знае - да сподели.
За града - не усещам да го обичам принципно и безусловно. Но обичам хубави неща, открития и да си чувствам корените.
цитирайЗа града - не усещам да го обичам принципно и безусловно. Но обичам хубави неща, открития и да си чувствам корените.
5.
анонимен -
Софийски чаровности
15.06.2012 09:24
15.06.2012 09:24
Възхитителни пътеписи! Умеете да откривате прекрасното и да отминавате с ирония грозното. Завиждам Ви за тази умереност. Прочетох блога Ви, защото е цитиран от Медиапул.бг във връзка с поредния скандал около Гарнизонното стрелбище. Но оттук нататък ще го следя с интерес. Желая Ви приятни разходки из София... и не си забравяйте фотоапарата!
С поздрав,
Владимир Сотиров
цитирайС поздрав,
Владимир Сотиров
уважаеми господин Сотиров. Отминавам с ирония грозното само от безсилие. Физическо и институционално.
цитирайТърсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
За този блог
Гласове: 1494