Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2013 16:05 - По стълбите на немското величие - 5б
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 2697 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 27.01.2014 12:59


 Поради някакви технически причини в този пост за Нойшванщайн част от информацията се затри. Така че продължавам тук, макар че не ми е приятно, дето ми се прекъсна приказката.
И така, бяхме стигнали до кухнята:
image

image

image
Декорацията на блюдата е била много на почит в кралския двор, така че формите са много и най-разнообразни.  
image

image
image
Главният готвач е имал и много работа „на бюро“ – заявки, фактури, менюта… Затова си имал отделено в остъклена стаичка бюро. След 1875 година кралят, който все повече започвал да бяга от хората, заживява предимно нощен живот. Съответно готвачите – също. Така че шефът си имал и легло за почивка.

image

Ало, сладкарите! Мраморна маса. Голяяаама!image

Излязохме през  доста неприветлив тунел.
image
После по онзи също толкова стръмен път – към Мариенбрюке.
image

Първоначалният дървен мост над клисурата Пьолат е построен от бащата на Лудвиг и е кръстен в чест на майка му Мари. Под него има 92 метра бездна. Водопадът е
„само“ 45 метра. Лудвиг се обръща към Cramer-Klett & Co, предшествениците на днешната фирма MAN AG, с поръчката да изградят уникално метално съоръжение. Там за първи път се използва някакъв начин на конструиране, който не можах да разбера.
Преди трийсет години мостът е реставриран. Слава Богу! Иначе едва ли щеше да издържи това:


Такава блъсканица не съм виждала и на опашка за банани в показните магазини преди „демокрацията“ (припомням, че беше работен ден). А имаше един адски дебел руснак, въобще не мога да си представя как е стигнал до моста, обаче беше окупирал няколко квадратни метра, захапал „мобилата“ и крещи разни бизнес-команди. Как успява хем да мисли за бизнес, хем да преживява тази гледка? Лудвиг сигурно си е разорал гроба от въртене и обръщане.

Едва се добрах до средата. Нали вече съм казвала колко ми призлява от високо. Гледах, как се огъват дъските, самата аз се огъвах от вятъра и се успокоявах, че (както съм чувала) при падане от високо сърцето се пръска преди ти да си се пръснал.

В крайна сметка успях да се докопам до парапета и да си направя малко снимки.

image
Все по-близо и по-близо, ненагледала се на такъв простор:
image

image


Проява на убеждението че „така правят всички“ и „може да е на късмет“.
image


Това не е истинската дълбочина. Зумвала съм.

image

image



image

image

image

Виждат ли се едни малки купчинки ?
Докато ние обикаляхме замъка, Росица и Петър отишли там долу. Ето го мостът от тяхна гледна точка. Освен, че са снимали, какво друго са правили?

                                      image

image

Стряскали жабки:
image

И най-вече редили камъни.
image

Защо са редили камъни? Ами поради същата причина, поради която и другите са редили камъни:

image

Понеже „така се прави“ в клисурата Пьолат.

image

Редят се камъни. Един върху друг.

image

На връщане минахме покрай отбивката за тази клисура. Ето едни стълби, които не преодолях:

image

На слизане гледах много по-спокойно и не толкова зачервено и задъхано спускащите се файтони. А този хитрец отзад го ползваше за влекач. Според мен наклонът беше достатъчно стимулиращ и без да търчиш, лишен от всякаква видимост и рискуващ да настъпиш нещо голямо. Конете нямаха чергила под опашките. Периодично по пътя минаваха специални машини, които почистваха асфалта. Щом така са решили немците, сигурно е по-правилно. Но пък не се изчистваше чак така, че да не си личи какво е имало допреди малко.

image

Стигнахме до още една площадка, от която да се полюбуваме.
image

Под нея също имаше макар и по-малка бездничка, но мен повече ме забавляваха безбройните азиатци в характерни за фотографиране пози:

image

Въобще бих отбелязала, че на Нойшванщайн азиатците и някакъв тип индийци бяха повече дори от руснаците.

image

Малко късна мадарскост:

image

И символи на доблестта и силата:

image

image

Тия работи явно са били точно толкова чужди на тогавашното правителство в Бавария, колкото и на нашето днес. Както вече казах, Лудвиг ІІ не е предвиждал замъкът да служи за репрезентативни цели. Бил е неговото скривалище от драпащите за власт, влияние и имане държавни мъже. Малко след смъртта на краля тези прагматични мъже го отварят за посещения. Не че нещо, ами да спечелят пари, с които да покрият направените за строежа му кредити (за целта довършват започнатите помещения). И наистина ги покриват.. Хвала на такива добри и разумни стопани!

Не бих си и помислила да се изказвам с пренебрежение за хора, чиито наследници строят такива пътища:
image























Тагове:   нойшванщайн,


Гласувай:
2
0



1. toninabog - Поздрави!
23.11.2013 18:50
Много ми хареса поста ти! Страхотен е този Баварски замък!
цитирай
2. kolchakova - Всичките са страхотни
25.11.2013 10:17
и най-хубавото е, че си имат уникални истории.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1449649
Постинги: 442
Коментари: 1055
Гласове: 1425
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930