Постинг
18.11.2016 10:54 -
Палмата на Майорка 6
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 4273 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 10.05.2017 22:16
Прочетен: 4273 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 10.05.2017 22:16
07.10.2016
Playa de Palma El Arenal
И така, след Валдемоса отидохме на плаж. Но не на "нашия" плаж, а на Плажа на Палма. Това е все едно да отидеш в Бургас и да предприемеш плаж в Слънчев бряг. Абе не, не е все едно.
Първо искам да покажа "нашия" плаж, а после ще обясня защо е и не е все едно да си на Аренал и на Слънчев бряг.
Будката на спасителите е от цели дървесни стволове. И знамето е голяяяямо...
Плажът е широк и празен - защото все пак е октомври месец, сезонът е свършил според глезените ... според глезените всички. Температурата през деня е 28 градуса, на водата е поне 23, плитка до много навътре - съответно се нагрява добре... Какво му е крайното на сезона?
Моренце в по-скоро късния следобед. Изглежда, че има вятър, но всъщност нямаше.
От друга страна - по-добре, дето смятат, че сезонът е приключил. Няма почти никого и всичко е МОЕ! Добре де - наше, на мен и брат ми.
Нещо да ви направи впечатление до тук? След малко пак ще попитам.
Така се зарадвах, когато намерих в нета снимка точно на "нашия" автобус №15. С него се стига до Аренал - двайсетина спирки, че може и отгоре. Как изглежда разписанието на палмския обществен транспорт можете да видите тук. А как изглеждат автобусите - тук:
А ето как изглежда и Плажът на Палма Ел Аренал:
Нещо да ви прави впечатление? Освен, че е широк и празен? Ами всъщност точно това, че е празен. Не откъм хора (нали сезонът бил свършил). Откъм чадъри и заведения е празен.
Чадърите са на малки островчета, разположени през стотици метри едно от друго. Островчетата се наричат Balnearios и включват петнайсетина чадъра, барче, безплатен Wi-Fi и стига толкова. Редици от заведения, разделящи плажната ивица от всичко на света НЯМА! Мешавица от дум-да-дум-да НЯМА! Миризма на пържено НЯМА! Няма, бе! Тишина и спокойствие. Благодат и медитация.
Между плажа и заведенията има улица, градинка, пешеходна алея с пейки и велоалея
С присъщата си честност трябва да отбележа, че в постовете на туристи, пребивавали на Аренал по време на сезона, има доста вопли, свързани с навалица (не само на брега, но и във водата), както и с денонощно пияни крещящи немци, австрийци и холандци, които говорели почти като немци (а предполагам също така, че са и пили и крещели като немци). Така че подчертавам - говоря за тишина и медитация в горещото извънсезоние. Немците (съответно австрийците и холандците) идвали в Аренал като на вилата си - от петък до неделя вечер и се отдавали на пиене и крясъци. В тази връзка аз мога да разкажа, че когато вечерта се връщахме по тъмно, в полупразния автобус имаше четирима немци - две жени и двама мъже на повече от средна възраст (55-60), седнали на две седалки едни срещу други, които в продължение на целия си дълъг път се уточняваха с крясъци как трябва да слязат на Баухаус. Мисля, че у нас и най-разюзданите трезви пубери не се държат така шумно в градския транспорт. Тези немци също не бяха пияни. Те просто си говореха с весели крясъци и спореха весело, и се пресягаха и се потупваха весело... Много се ядосах, защото не съм ги виждала из мюнхенския или виенския транспорт да демонстрират такава веселост. Напротив, чинно мълчат, стоят като глътнали бастуни и гледат осъдително около себе си. Що така, бе, фройнде?
Впрочем, намерих в нета информация (и снимки), че жителите на Аренал въстават срещу алкохолния туризъм, който се вихри тук през сезона. Акция във Фейсбук от юни призовава да се протестира посредством черни знамена.
Всеки протестира с каквото може:
Жители на района, за да сме честни докрай, въстават не само срещу нецивилизованото и непристойно поведение на туристите, но и срещу шумните купони, които испанските ученици организират тук след края на учебната си година. Местните власти се борят с пиянските оргии, като са включили Аренал в някаква "Зона на интервенция". Пиянството на улицата е забранено, което се оповестява с табели, налагат се глоби на нарушителите. От февруари функционира съдебно рразпореждане за "Цивилизовано съвместно съжителство". Казвам ви, и е като Слънчев бряг, и не е.
Преди да се разплажуваме, решихме да доизпълним задачите си по закупуване на сувенири. Сега ще говоря дълго за тях.
Сувенирната индустрия в Палма е развита до чудовищна степен, тъй като 10 милиона туристи ежегодно искат да докажат на близките и приятелите си, че макар и да са в рая, не спират да мислят за тях. Магазините за сувенири са едни от най-големите в града и са пълни с десетки хиляди джунджурии.
Сутринта в картезианския манастир също попаднахме на килия със сувенири:
Сега, точно когато вече предвкусвах, как ще се отпусна в солената, мнооого солена средиземноморска вода, в която и далеч по-кльощави от мен могат да полегнат без страх, че ще потънат като манарчета, брат ми така, след като вече мислех, че сме приключили още на третия ден със сувенирната оргия, внезапно заяви, че му трябва още един сувенир. Скоро нямаше да поверя телесата си на ласкавото Средиземно море, а щях да прекарам поне един час, ровейки из магнити, кърпи, чаши и прочее. Понеже край плажа магазините за сувенири и плажни потреби са нескончаема редица,
и ние ще трябва да ги обиколим всичките, преди да вземем отговорното решение какъв подарък да занесем в София. За да не бъда разбрана погрешно, същото правихме и предните дни. Тъй че съм много навътре в сувенирния асортимент и сега ще ви запозная с него.
Обикновено човек купува нещо, което се явява символ на мястото, на което е бил. Париж - Айфеловата кула, Америка - Ниагара... Сещате се. Е добре, кой е символът на Палма?
* * *
Панерчета с миди и раковини? Изобщо не приличаха на средиземноморски. Абсолютно същите са наводнили и нашите черноморски курорти.
* * *
Забелязах, че се предлагат много гипсови и дървени бухали.
Един висеше даже в градината на манастира:
Не ми се струва много убедително. Отпадна.
* * *
Ветрила и кърпи с надпис "Майорка".
Добре, обаче не ми се вижда баш пък да са символи.
* * *
Всъщност, това, което залива пазара (не само на сувенири), е гущерът.
Магнити:
Още магнити:
Пепелник:
Тапа за бутилка:
Още тапи за бутилки:
Отварачки:
Гърненца:
Престилки:
Добре, бе! Защо точно гущерът да е символ на Майорка?
Голямо ровене в нета падна. Това са съкровищата, които изкопах:
1. Гущерът е символ на Канарите.
2. Символ е също така на Барселона, защото според някаква легенда Барселона била основана от Херакъл. Антонио Гауди решил да увековечи славното име на Херакъл и проектирал в Барселона в началото на миналия век парка Гюел (Parc Gьell), който пресъздава божествената градина на Хесперидите с техните вълшебни ябълки, пазени от дракона Ладон. Херакъл, естествено, убива Ладон, защото му трябвали три ябълки за единадесетия подвиг.
Ето го гаудиевият Ладон:
Всеки посетител, преди да влезе в парка, се среща с него.
Като го гледам как е изработен, става ми ясно защо и голямата част от сувенирите на Майорка са в мозаечен стил. Вижте, например пейките в парка:
Определено ми се дощя да отскоча до Барселона.
Но да се върнем на темата с гущера - символ на Майорка.
3. На острова има много гекони. Гекони се срещат там, където има много плячка., а равнините на Майорка векове наред са били силно заблатени, съответно - развъдници на вкусни комари.
4. Гущерът е нещо екзотично за туристите, лесно се прави, може да се направи атрактивно, например - като се заимства идеята на Гауди.
5. Съществува майоркинско поверие, че ако имаш гекон в къщата си, той ще ти донесе щастие, дори и ако не си ходил да търкаш носовете на Шопен и Томас Ман.
Не попаднах на нито една легенда, че гущер е извлякъл острова от дълбините на морето, че гущер държи слънцето над Сиера де Трамунтана, че местните жители в един момент от битието си са били гущери, въобще не намерих нищо, което да оправдава инвазията на гущеросувенирите.
Добре, ама кой, всъщност е казал, че гущерът е символ на Майорка? Аз ли? Само защото накъдето и да погледнех, виждах гущери?
* * *
Друга хипотеза е, че символ на Майорка са играчките Siurell. Аз мярнах на едно-две места такива, но бяха така невзрачни и забутани по кюшетата, че изобщо не ги отразих.
Siurell са схематични фигурки от бяла глина, декорирани с червени и зелени чертички. Всъщност това е свирка, от там идвало и името, но не посмях да попитам гугъл какво точно значи (накрая ще разберете защо). Пастирите са контролирали в стари времена добитъка си с тях, дори са композирали някакви мелодии, макар да не мога да си представя мелодия от един звук.
Произходът им, както и всичко, свързано с Майорка, е свързан с много хипотези: или са от бронзовата епоха, или са донесени от финикийците, или са стара арабска играчка, или пък някак са дошли от Крит, Гърция, Сардиния... Направо им се отрича на майоркинците вероятността сами да са я измислили. Имало било сходни в Узбекистан и Украйна. С риск да им разваля стройната теория ще вметна, че и по нашите панаири продават такива едни петлета-свирки или нещо като стомнички, дето ги пълниш с вода и те свирят и бълбукат.
Опитах се да намеря изображение на нашите и погрешка написах "глинено бАрдуче". Появиха ми се снимки на Стоичков. Което в известен смисъл има връзка с Барселона. За връзката с бАрдучето - не се сещам.
Siurell били правени от жените и децата: първо изработвали непретенциозната фигурка, после - постамента със свирката. Някак ги сглобявали, потапяли ги във вар, като ги държали за свирката, така тя оставала чиста (вж горе). Сега вече варта е заменена с бяла боя. Тук свирката се вижда по-ясно, но пък червената боя определено е в нарушение на стила.
Моделите били най-разнообразни: псевдо-митични фигури, демони, великани, животни. От антропоморфните фигури особено често правят жени с широки шапки и поли и мъже на коне. Сега вече има дори самолети и мотоциклети. И размерът се е променил: от десетина сантиметра - до половин метър.
Струва ми се, че Siurell е нещо по-характерно за Майорка от гущерите.
* * *
Това, което много ме впечатли по пътя от летището към града (или от града към селото, където се намира училището на децата) са вятърните мелници. Които аз не снимах!Всъщност, мелница се казва на онова, дето мели зърно. Такива в Майорка също е имало - цилиндрични, с шест или осем решетест лопати. Може би това е остатък от такава мелница:
Другите, които са били по-разпространени, са съоръжения за вадене на подпочвени води. Прието е и те да се наричат мелници, макар че очевидно не мелят брашно. Те са върху каменен постамент, приличат повече на цветчета с лястовичи опашки
Мелниците за брашно са изиграли много важна роля за икономическото благосъстояние на майоркинското население, тъй като благодарение на тях хората разполагали с количества брашно, които не само задоволявали нуждите им, но и акостиращите кораби можели да попълнят хранителните си запаси (срещу заплащане, естествено).
Колкото до "мелниците-помпи" - те се срещат особено много около летището, където по-рано равнината била силно заблатена. Съответно блатата били развъдник на малария. През ХІХ век бил поканен холандски специалист по мелиорацията. В Холандия отдавна използвали вятърната сила за осушаване на територии. Конструкцията на мелницата-помпа се усъвършенствала през годините, появили се въртящите се по вятъра лопатки. Извадената вода се отвеждала в поток, който се използвал за напояване. Мелниците през ХІХ век достигнали 2500, а заедно с онези за брашно - 4000.
След като блатата били изсушени, мелниците-помпи вече се използвали само за добиване на прясна вода. Ще да са били нещо задължително на парчето ти земя - както чешмата в съвременната кухня. След това отговорността за водата била поверена на електричеството.
Много съжалявам, че не направих снимка на пейзажа, който мярнах. Не знаех, че сега няма да ми дава мира: червена майоркинска земя, разрязана на неголеми парчета и във всяко парче - по една изоставена на волята на съдбата мелница в същия пясъчен цвят с почернели, изгнили остатъци от колелото. Толкова безутешно, толкова испанско. Горкият Дон Кихот.
Долната снимка дава само приблизителна представа за това, което искам да кажа, защото е правена по време, когато земята зеленее и то в имоти с очевидно поддържани мелници.
Това трябва да са мелници за брашно.
В края на миналия век била организирана "Асоциация на приятелите на вятърните мелници", чийто девиз е "Майорка без мелници не е Майорка". Те са издействали от Световния фонд за паметниците средства и хвърлят всичките си усилия за възстановяването на всички видове мелници на острова. Долната снимка вероятно е доказателство за добрата ефективност на старанията им.
РАДОСТНО ДОПЪЛНЕНИЕ от 17 януари 2017. След като още преди два месеца, преровила целия интернет, се примирих, че няма как да намеря снимка на мелниците, които ме впечатлиха, внезапно Ася пусна във ФБ ето това от пътя на децата към училище:
Тази жена просто чете мисли! Малко бавно, но безпогрешно! Ето това е - всяко парченце земя си има мелница. Само дето пръстта вече не е гола и червена. Пролетна зеленина.В средата на ЯНУАРИ!!! Но това е друга тема.
Сега въпросът е: щом мелниците имат такива заслуги за икономиката и здравето на майоркинското население, защо тогава не са символ на острова? Най-много да се мярнат на някоя торбичка:
Сигурно защото се правят трудно и не стават за отваряне на бутилки.
* * *
Някъде в съзнанието ми чукаше споменът, че между тоновете сувенири мярнах прашки. Мярнах ги и си помислих: "Тези пък панаирджийски грозотии що чинят тук?"
И понеже нали още търся символа на Майорка, взех да ровя и по тази тема. Кастанети, перкусии от кактусови стъбла и даже моаи - ясно: на Майорка й е все тая чии сувенири ще продава (барселонски, канарски, чилийски, гръцки, ако сметнем бухала за нещо гръцко). Но прашката откъде се взе?
Ами от балеарските воини с прашки. Това са едни от първите жители на Балеарските острови - обитавали са го преди над 3000 години. Това са създателите на талайотската култура, за която все се надявам да намеря повод да спомена повече друг път. Тези войни с прашки (дали да не ги наричам "Прашкари"?) владеели отлично прашката и мятането на камъни.
С прискърбие трябва да посоча на производителите на прашките-сувенири, че говорим за различни видове прашки, ама пък оригиналните съвсем не стават за отварачки.
Това е възстановка на воин-прашкар:
Това му е прашката.
Балеарските воини били толкова добри в мятането на камъни, че никой не смеел да акостира на бреговете им. През VІІ-ІІІ в.пр.н.е. Балеараските острови стават колонии на Картаген и воините-прашкари отивали наемници в картагенската армия, което повишило социалния им и културен статус. След като финикийците изгубили Втората Пуническа война и колониите си, майоркинците се отдали на пиратство в продължение на около три века и все така ловко защитавали с мятане на камъни бреговете си. Докато през 123 г. от н.е. римляните не се сетили да покрият корпусите на корабите си с кожи, за да не могат да ги повредят прашкарите. Резултат на тази съобразителност е появата на римския град Палма, наречен така в чест на поредната славна римска победа.
Скулптурата се казва Es Foner, а какво означава това ще ви кажа най-накрая. Засега само обърнете внимание на положението на прашката на двете снимки.
Изчерпах съкровищата си на тема "сувенири".
Да се върнем на плажа.
Вече казах, че водата е много солена, много по-солена от черноморската. Чиста, без характерните за следобедното Черно море найлонови торбички. Солта втвърдява косата, много дразни очите и е добре да се плува с очила. Отбелязвам и особено приятното усещане щом се отпуснеш, да изскочиш на повърхността като коркова бъчва - рязко и трудно обратимо.
И така, след като поплувахме, Митко реши, че иска да стигнем до края на плажа.
Първо, обаче, искам да ви покажа плажа. Ето тази голяяма няколкокилометрова дъга.
Да речем, че сме били по средата й. Да речем, че няма сила, която да ме накара в края на деня, след Валдемоса, да извървя още 2-3 километра в едната посока и още толкова обратно и още толкова до спирката на автобуса...
Така че брат ми тръгна сам, а аз останах да правя фотосесия на морето (без да ставам, естествено).
Да ви кажа, слънцето залязва на хоризонта.
Много странно усещане.
Залязва, и след малко ще стане тъмно.
И студено.
Обаче брат ми го няма. И го няма. И го няма. И вече едва се вижда. И плажът е съвсем пуст. И аз седя сама и се взирам, и се чудя какво става. Телефонът му е при мен, той тръгна по бански... И вече съм сигурна, че когато си дойде, ще го напердаша, та да види той как така ще ми образува паника в чужда страна... Веднъж вече ми го беше причинявал, тогава му се размина, ама сега...
Гледам в далечината, ама много в далечината (как само ми се беше изострило зрението!) някакъв мъж да тича по брега. Не са много хората, които са виждали брат ми да тича - може би някоя и друга учителка по физическо. А да тича по брега - това беше първият път в съзнателния му живот и само аз можех да го оценя. Даже и да го е забелязал някой друг, не му е направило впечатление. Тича, си е рекъл, човекът за здраве. Да бе, брат ми да тича за здраве!
Когато дойде, от него се лееше вода, все едно стоеше под индивидуален проливен дъжд. Бухна се в морето.
И между другото - не беше стигнал до края на плажа. Оценявам високо загрижеността му за моите нерви.
На връщане, на автобусната спирка, докато чакаме №15:
Споменах ли вече, с риск да повторя всички други посетили Майорка блогъри, че Аренал е нещо като немско селище?
И кортът функционира с пълна сила.
А сега е време да кажа какво означава името на скулптурата. Всъщност, след много търсене, намерих една статия с подобно заглавие, написах го в гугъл транслейтър и получих следния внезапен отговор:
Playa de Palma El Arenal
И така, след Валдемоса отидохме на плаж. Но не на "нашия" плаж, а на Плажа на Палма. Това е все едно да отидеш в Бургас и да предприемеш плаж в Слънчев бряг. Абе не, не е все едно.
Първо искам да покажа "нашия" плаж, а после ще обясня защо е и не е все едно да си на Аренал и на Слънчев бряг.
Будката на спасителите е от цели дървесни стволове. И знамето е голяяяямо...
Плажът е широк и празен - защото все пак е октомври месец, сезонът е свършил според глезените ... според глезените всички. Температурата през деня е 28 градуса, на водата е поне 23, плитка до много навътре - съответно се нагрява добре... Какво му е крайното на сезона?
Моренце в по-скоро късния следобед. Изглежда, че има вятър, но всъщност нямаше.
От друга страна - по-добре, дето смятат, че сезонът е приключил. Няма почти никого и всичко е МОЕ! Добре де - наше, на мен и брат ми.
Нещо да ви направи впечатление до тук? След малко пак ще попитам.
Така се зарадвах, когато намерих в нета снимка точно на "нашия" автобус №15. С него се стига до Аренал - двайсетина спирки, че може и отгоре. Как изглежда разписанието на палмския обществен транспорт можете да видите тук. А как изглеждат автобусите - тук:
А ето как изглежда и Плажът на Палма Ел Аренал:
Нещо да ви прави впечатление? Освен, че е широк и празен? Ами всъщност точно това, че е празен. Не откъм хора (нали сезонът бил свършил). Откъм чадъри и заведения е празен.
Чадърите са на малки островчета, разположени през стотици метри едно от друго. Островчетата се наричат Balnearios и включват петнайсетина чадъра, барче, безплатен Wi-Fi и стига толкова. Редици от заведения, разделящи плажната ивица от всичко на света НЯМА! Мешавица от дум-да-дум-да НЯМА! Миризма на пържено НЯМА! Няма, бе! Тишина и спокойствие. Благодат и медитация.
Между плажа и заведенията има улица, градинка, пешеходна алея с пейки и велоалея
С присъщата си честност трябва да отбележа, че в постовете на туристи, пребивавали на Аренал по време на сезона, има доста вопли, свързани с навалица (не само на брега, но и във водата), както и с денонощно пияни крещящи немци, австрийци и холандци, които говорели почти като немци (а предполагам също така, че са и пили и крещели като немци). Така че подчертавам - говоря за тишина и медитация в горещото извънсезоние. Немците (съответно австрийците и холандците) идвали в Аренал като на вилата си - от петък до неделя вечер и се отдавали на пиене и крясъци. В тази връзка аз мога да разкажа, че когато вечерта се връщахме по тъмно, в полупразния автобус имаше четирима немци - две жени и двама мъже на повече от средна възраст (55-60), седнали на две седалки едни срещу други, които в продължение на целия си дълъг път се уточняваха с крясъци как трябва да слязат на Баухаус. Мисля, че у нас и най-разюзданите трезви пубери не се държат така шумно в градския транспорт. Тези немци също не бяха пияни. Те просто си говореха с весели крясъци и спореха весело, и се пресягаха и се потупваха весело... Много се ядосах, защото не съм ги виждала из мюнхенския или виенския транспорт да демонстрират такава веселост. Напротив, чинно мълчат, стоят като глътнали бастуни и гледат осъдително около себе си. Що така, бе, фройнде?
Впрочем, намерих в нета информация (и снимки), че жителите на Аренал въстават срещу алкохолния туризъм, който се вихри тук през сезона. Акция във Фейсбук от юни призовава да се протестира посредством черни знамена.
Всеки протестира с каквото може:
Жители на района, за да сме честни докрай, въстават не само срещу нецивилизованото и непристойно поведение на туристите, но и срещу шумните купони, които испанските ученици организират тук след края на учебната си година. Местните власти се борят с пиянските оргии, като са включили Аренал в някаква "Зона на интервенция". Пиянството на улицата е забранено, което се оповестява с табели, налагат се глоби на нарушителите. От февруари функционира съдебно рразпореждане за "Цивилизовано съвместно съжителство". Казвам ви, и е като Слънчев бряг, и не е.
Преди да се разплажуваме, решихме да доизпълним задачите си по закупуване на сувенири. Сега ще говоря дълго за тях.
Сувенирната индустрия в Палма е развита до чудовищна степен, тъй като 10 милиона туристи ежегодно искат да докажат на близките и приятелите си, че макар и да са в рая, не спират да мислят за тях. Магазините за сувенири са едни от най-големите в града и са пълни с десетки хиляди джунджурии.
Сутринта в картезианския манастир също попаднахме на килия със сувенири:
Сега, точно когато вече предвкусвах, как ще се отпусна в солената, мнооого солена средиземноморска вода, в която и далеч по-кльощави от мен могат да полегнат без страх, че ще потънат като манарчета, брат ми така, след като вече мислех, че сме приключили още на третия ден със сувенирната оргия, внезапно заяви, че му трябва още един сувенир. Скоро нямаше да поверя телесата си на ласкавото Средиземно море, а щях да прекарам поне един час, ровейки из магнити, кърпи, чаши и прочее. Понеже край плажа магазините за сувенири и плажни потреби са нескончаема редица,
и ние ще трябва да ги обиколим всичките, преди да вземем отговорното решение какъв подарък да занесем в София. За да не бъда разбрана погрешно, същото правихме и предните дни. Тъй че съм много навътре в сувенирния асортимент и сега ще ви запозная с него.
Обикновено човек купува нещо, което се явява символ на мястото, на което е бил. Париж - Айфеловата кула, Америка - Ниагара... Сещате се. Е добре, кой е символът на Палма?
* * *
Панерчета с миди и раковини? Изобщо не приличаха на средиземноморски. Абсолютно същите са наводнили и нашите черноморски курорти.
* * *
Забелязах, че се предлагат много гипсови и дървени бухали.
Един висеше даже в градината на манастира:
Не ми се струва много убедително. Отпадна.
* * *
Ветрила и кърпи с надпис "Майорка".
Добре, обаче не ми се вижда баш пък да са символи.
* * *
Всъщност, това, което залива пазара (не само на сувенири), е гущерът.
Магнити:
Още магнити:
Пепелник:
Тапа за бутилка:
Още тапи за бутилки:
Отварачки:
Гърненца:
Престилки:
Добре, бе! Защо точно гущерът да е символ на Майорка?
Голямо ровене в нета падна. Това са съкровищата, които изкопах:
1. Гущерът е символ на Канарите.
2. Символ е също така на Барселона, защото според някаква легенда Барселона била основана от Херакъл. Антонио Гауди решил да увековечи славното име на Херакъл и проектирал в Барселона в началото на миналия век парка Гюел (Parc Gьell), който пресъздава божествената градина на Хесперидите с техните вълшебни ябълки, пазени от дракона Ладон. Херакъл, естествено, убива Ладон, защото му трябвали три ябълки за единадесетия подвиг.
Ето го гаудиевият Ладон:
Всеки посетител, преди да влезе в парка, се среща с него.
Като го гледам как е изработен, става ми ясно защо и голямата част от сувенирите на Майорка са в мозаечен стил. Вижте, например пейките в парка:
Определено ми се дощя да отскоча до Барселона.
Но да се върнем на темата с гущера - символ на Майорка.
3. На острова има много гекони. Гекони се срещат там, където има много плячка., а равнините на Майорка векове наред са били силно заблатени, съответно - развъдници на вкусни комари.
4. Гущерът е нещо екзотично за туристите, лесно се прави, може да се направи атрактивно, например - като се заимства идеята на Гауди.
5. Съществува майоркинско поверие, че ако имаш гекон в къщата си, той ще ти донесе щастие, дори и ако не си ходил да търкаш носовете на Шопен и Томас Ман.
Не попаднах на нито една легенда, че гущер е извлякъл острова от дълбините на морето, че гущер държи слънцето над Сиера де Трамунтана, че местните жители в един момент от битието си са били гущери, въобще не намерих нищо, което да оправдава инвазията на гущеросувенирите.
Добре, ама кой, всъщност е казал, че гущерът е символ на Майорка? Аз ли? Само защото накъдето и да погледнех, виждах гущери?
* * *
Друга хипотеза е, че символ на Майорка са играчките Siurell. Аз мярнах на едно-две места такива, но бяха така невзрачни и забутани по кюшетата, че изобщо не ги отразих.
Siurell са схематични фигурки от бяла глина, декорирани с червени и зелени чертички. Всъщност това е свирка, от там идвало и името, но не посмях да попитам гугъл какво точно значи (накрая ще разберете защо). Пастирите са контролирали в стари времена добитъка си с тях, дори са композирали някакви мелодии, макар да не мога да си представя мелодия от един звук.
Произходът им, както и всичко, свързано с Майорка, е свързан с много хипотези: или са от бронзовата епоха, или са донесени от финикийците, или са стара арабска играчка, или пък някак са дошли от Крит, Гърция, Сардиния... Направо им се отрича на майоркинците вероятността сами да са я измислили. Имало било сходни в Узбекистан и Украйна. С риск да им разваля стройната теория ще вметна, че и по нашите панаири продават такива едни петлета-свирки или нещо като стомнички, дето ги пълниш с вода и те свирят и бълбукат.
Опитах се да намеря изображение на нашите и погрешка написах "глинено бАрдуче". Появиха ми се снимки на Стоичков. Което в известен смисъл има връзка с Барселона. За връзката с бАрдучето - не се сещам.
Siurell били правени от жените и децата: първо изработвали непретенциозната фигурка, после - постамента със свирката. Някак ги сглобявали, потапяли ги във вар, като ги държали за свирката, така тя оставала чиста (вж горе). Сега вече варта е заменена с бяла боя. Тук свирката се вижда по-ясно, но пък червената боя определено е в нарушение на стила.
Моделите били най-разнообразни: псевдо-митични фигури, демони, великани, животни. От антропоморфните фигури особено често правят жени с широки шапки и поли и мъже на коне. Сега вече има дори самолети и мотоциклети. И размерът се е променил: от десетина сантиметра - до половин метър.
Струва ми се, че Siurell е нещо по-характерно за Майорка от гущерите.
* * *
Това, което много ме впечатли по пътя от летището към града (или от града към селото, където се намира училището на децата) са вятърните мелници. Които аз не снимах!Всъщност, мелница се казва на онова, дето мели зърно. Такива в Майорка също е имало - цилиндрични, с шест или осем решетест лопати. Може би това е остатък от такава мелница:
Другите, които са били по-разпространени, са съоръжения за вадене на подпочвени води. Прието е и те да се наричат мелници, макар че очевидно не мелят брашно. Те са върху каменен постамент, приличат повече на цветчета с лястовичи опашки
Мелниците за брашно са изиграли много важна роля за икономическото благосъстояние на майоркинското население, тъй като благодарение на тях хората разполагали с количества брашно, които не само задоволявали нуждите им, но и акостиращите кораби можели да попълнят хранителните си запаси (срещу заплащане, естествено).
Колкото до "мелниците-помпи" - те се срещат особено много около летището, където по-рано равнината била силно заблатена. Съответно блатата били развъдник на малария. През ХІХ век бил поканен холандски специалист по мелиорацията. В Холандия отдавна използвали вятърната сила за осушаване на територии. Конструкцията на мелницата-помпа се усъвършенствала през годините, появили се въртящите се по вятъра лопатки. Извадената вода се отвеждала в поток, който се използвал за напояване. Мелниците през ХІХ век достигнали 2500, а заедно с онези за брашно - 4000.
След като блатата били изсушени, мелниците-помпи вече се използвали само за добиване на прясна вода. Ще да са били нещо задължително на парчето ти земя - както чешмата в съвременната кухня. След това отговорността за водата била поверена на електричеството.
Много съжалявам, че не направих снимка на пейзажа, който мярнах. Не знаех, че сега няма да ми дава мира: червена майоркинска земя, разрязана на неголеми парчета и във всяко парче - по една изоставена на волята на съдбата мелница в същия пясъчен цвят с почернели, изгнили остатъци от колелото. Толкова безутешно, толкова испанско. Горкият Дон Кихот.
Долната снимка дава само приблизителна представа за това, което искам да кажа, защото е правена по време, когато земята зеленее и то в имоти с очевидно поддържани мелници.
Това трябва да са мелници за брашно.
В края на миналия век била организирана "Асоциация на приятелите на вятърните мелници", чийто девиз е "Майорка без мелници не е Майорка". Те са издействали от Световния фонд за паметниците средства и хвърлят всичките си усилия за възстановяването на всички видове мелници на острова. Долната снимка вероятно е доказателство за добрата ефективност на старанията им.
РАДОСТНО ДОПЪЛНЕНИЕ от 17 януари 2017. След като още преди два месеца, преровила целия интернет, се примирих, че няма как да намеря снимка на мелниците, които ме впечатлиха, внезапно Ася пусна във ФБ ето това от пътя на децата към училище:
Тази жена просто чете мисли! Малко бавно, но безпогрешно! Ето това е - всяко парченце земя си има мелница. Само дето пръстта вече не е гола и червена. Пролетна зеленина.В средата на ЯНУАРИ!!! Но това е друга тема.
Сега въпросът е: щом мелниците имат такива заслуги за икономиката и здравето на майоркинското население, защо тогава не са символ на острова? Най-много да се мярнат на някоя торбичка:
Сигурно защото се правят трудно и не стават за отваряне на бутилки.
* * *
Някъде в съзнанието ми чукаше споменът, че между тоновете сувенири мярнах прашки. Мярнах ги и си помислих: "Тези пък панаирджийски грозотии що чинят тук?"
И понеже нали още търся символа на Майорка, взех да ровя и по тази тема. Кастанети, перкусии от кактусови стъбла и даже моаи - ясно: на Майорка й е все тая чии сувенири ще продава (барселонски, канарски, чилийски, гръцки, ако сметнем бухала за нещо гръцко). Но прашката откъде се взе?
Ами от балеарските воини с прашки. Това са едни от първите жители на Балеарските острови - обитавали са го преди над 3000 години. Това са създателите на талайотската култура, за която все се надявам да намеря повод да спомена повече друг път. Тези войни с прашки (дали да не ги наричам "Прашкари"?) владеели отлично прашката и мятането на камъни.
С прискърбие трябва да посоча на производителите на прашките-сувенири, че говорим за различни видове прашки, ама пък оригиналните съвсем не стават за отварачки.
Това е възстановка на воин-прашкар:
Това му е прашката.
Балеарските воини били толкова добри в мятането на камъни, че никой не смеел да акостира на бреговете им. През VІІ-ІІІ в.пр.н.е. Балеараските острови стават колонии на Картаген и воините-прашкари отивали наемници в картагенската армия, което повишило социалния им и културен статус. След като финикийците изгубили Втората Пуническа война и колониите си, майоркинците се отдали на пиратство в продължение на около три века и все така ловко защитавали с мятане на камъни бреговете си. Докато през 123 г. от н.е. римляните не се сетили да покрият корпусите на корабите си с кожи, за да не могат да ги повредят прашкарите. Резултат на тази съобразителност е появата на римския град Палма, наречен така в чест на поредната славна римска победа.
През 1898 година скулпторът Llorenз Rossellу създава произведение, което днес може да се види в Кралската градина на Палма. Не съм ходила там, но намерих две снимки, които очевидно доказват устойчивия навик на майоркинците да променят и разместват нещата (вж. поста за Валдемоса).
Скулптурата се казва Es Foner, а какво означава това ще ви кажа най-накрая. Засега само обърнете внимание на положението на прашката на двете снимки.
Изчерпах съкровищата си на тема "сувенири".
Да се върнем на плажа.
Вече казах, че водата е много солена, много по-солена от черноморската. Чиста, без характерните за следобедното Черно море найлонови торбички. Солта втвърдява косата, много дразни очите и е добре да се плува с очила. Отбелязвам и особено приятното усещане щом се отпуснеш, да изскочиш на повърхността като коркова бъчва - рязко и трудно обратимо.
И така, след като поплувахме, Митко реши, че иска да стигнем до края на плажа.
Първо, обаче, искам да ви покажа плажа. Ето тази голяяма няколкокилометрова дъга.
Да речем, че сме били по средата й. Да речем, че няма сила, която да ме накара в края на деня, след Валдемоса, да извървя още 2-3 километра в едната посока и още толкова обратно и още толкова до спирката на автобуса...
Така че брат ми тръгна сам, а аз останах да правя фотосесия на морето (без да ставам, естествено).
Да ви кажа, слънцето залязва на хоризонта.
Много странно усещане.
Залязва, и след малко ще стане тъмно.
И студено.
Обаче брат ми го няма. И го няма. И го няма. И вече едва се вижда. И плажът е съвсем пуст. И аз седя сама и се взирам, и се чудя какво става. Телефонът му е при мен, той тръгна по бански... И вече съм сигурна, че когато си дойде, ще го напердаша, та да види той как така ще ми образува паника в чужда страна... Веднъж вече ми го беше причинявал, тогава му се размина, ама сега...
Гледам в далечината, ама много в далечината (как само ми се беше изострило зрението!) някакъв мъж да тича по брега. Не са много хората, които са виждали брат ми да тича - може би някоя и друга учителка по физическо. А да тича по брега - това беше първият път в съзнателния му живот и само аз можех да го оценя. Даже и да го е забелязал някой друг, не му е направило впечатление. Тича, си е рекъл, човекът за здраве. Да бе, брат ми да тича за здраве!
Когато дойде, от него се лееше вода, все едно стоеше под индивидуален проливен дъжд. Бухна се в морето.
И между другото - не беше стигнал до края на плажа. Оценявам високо загрижеността му за моите нерви.
На връщане, на автобусната спирка, докато чакаме №15:
Споменах ли вече, с риск да повторя всички други посетили Майорка блогъри, че Аренал е нещо като немско селище?
И кортът функционира с пълна сила.
А сега е време да кажа какво означава името на скулптурата. Всъщност, след много търсене, намерих една статия с подобно заглавие, написах го в гугъл транслейтър и получих следния внезапен отговор:
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
За този блог
Гласове: 1494